Източник:  www.darikfinance.bg

Фабриките за животни са критичен фактор за селскостопанската индустриализация. Тяхното безпощадно разширяване е основна причина за изменението на климата, обезлесяването, загубата на биологично разнообразие, както и за нарушенията на правата на човека. И всичко това, за да се задоволи апетитът на западните общества "за евтино месо".

Европа и САЩ бяха най-големите консуматори на месо през ХХ век, като обикновеният човек ядеше по 60-90 кг годишно, което е много повече, отколкото е необходимо, за да се задоволят хранителните му нужди. Сега консумацията на месо в западните общества е в застой и дори намалява в някои региони, но остава много по-висока, отколкото в останалия свят.

Междувременно, в бързо развиващите се икономики и особено в Бразилия, Индия, Китай и Южна Африка, членовете на процъфтяващата средна класа променят начина си на хранене по подобие на хората от богатите държави. През следващите десетилетия с ръста на доходите в тези страни, ще расте и консумацията на месни продукти.

За да отговорят на това търсене производителите на месо в глобален мащаб ще трябва да увеличат продукцията си от около 300 млн. тона за миналата година, до 480 милиона тона през 2050 г. Тази тенденция създава сериозни екологични предизвикателства на всеки етап от веригата на добавяне на стойност към месото, от снабдяването с фуражи, през самото производство и преработка, до продажбите на дребно.

Един от основните проблеми с индустриалното животновъдство, който води до значителни емисии на парникови газове и то не само заради храносмилателните процеси на преживните животни, отделящи метан, но и заради торовете и пестицидите, отделящи големи количества азотни окиси, е производството на фуражи.

Всъщност индустриалното животновъдство предизвиква съществена промяна и в земеползването. То е основна причина за обезлесяването в глобален мащаб.

Около една трета от наличните земеделски земи в света се използват за производство на фуражи, а като добавим и необходимите площи за отглеждане на животни, включително за паша, делът нараства до 70%.

С увеличаването на консумацията на месо, производството на соя например се е удвоило, което означава пропорционално нарастване на използването на суровини, като земя, торове, пестициди и вода. Повечето земя за отглеждане на храна за животните означава по-високи цени и все по-ограничени площи за отглеждане на земеделски продукти за хората.

И накрая завишената консумация на месо има сериозни негативни ефекти върху общественото здраве. За начало, прекомерно високите нива на консумация на месо и млечни продукти допринасят за свързаните с храненето здравословни проблеми като затлъстяване и сърдечно-съдови заболявания. Освен това, голямата концентрация на животни в затворени пространства улеснява разпространението на инфекциозни болести, които могат да се прехвърлят върху хората, като птичия грип. И мерките, използвани за намаляване на този риск, като например прилагане на ниски дози антибиотици, създават дългосрочни рискове сред които е засилването на резистентността на патогенните микроорганизми към антимикробните лекарства.

Докато средната класа в развиващите се икономики расте, е жизнено важно да се признае, че съществуващите западни модели на производство и консумация на месо са безотговорни към бъдещето на света. Време е да се създаде система, която се придържа към нашите екологични, социални и етични граници.

Кристин Кемниц, ръководител на Катедрата по Международна селскостопанска политика на Фондация Хайнрих Бьол и Шефали Шарма, директор за Селскостопански стоки и глобализация в Института по земеделие и търговска политика, в The Project Syndicate