Докато президентът на Европейската централна банка Марио Драги твърди, че програмата за отпускане на евтини кредити за 1 милиард евро на банките ще стимулира кредитирането към реалната икономика, анализатори от Barclays Plc до Commerzbank AG изказват своите съмнения относно успешното осъществяване на мярката. Всъщност мярката позволява на банките да вземат евтини кредити от ЕЦБ без дори да им се налага да увеличават отпускането на кредити, пише Bloomberg.

Драги посочи слабото кредитиране към частния сектор като пречка за възстановяването на еврозоната. Рискът е, че ако планът му за вливане на евтини пари в банковата система в еврозоната не проработи, паричният съюз ще се приближи по-близо до дефлация и до нуждата от по-радикални действия като количествени улеснения.

Последният план на ЕЦБ се различава от предишните мерки за вливане на ликвидност по-това, че се опитва да накара банките да кредитират повече частния сектор. 3-годишните кредити, които бяха отпускани от централната банка в края на 2011 и началото на 2012 година се използваха основно за купуване на високо доходни правителствени облигации, практика позната като "кери трейд" („carry trade").

Целевите операции за дългосрочно финансиране (TLTRO) ще предложат на банките общо 400 милиарда евро през 2014 година. Програмата е до 2016 година, но банките могат да се възползват и още две допълнителни години, ако постигнат целите поставени от ЕЦБ. На пресконференцията на 3 юли, Марио Драги посочи, че общото усвояване може да достигне 1 трилион евро.

Все пак, за да се запази първоначалното финансиране за целия период, банките не са задължени да увеличат кредитния си портфейл. Те само трябва да стимулират кредитирането, ако искат да получат повече ликвидност в началото на 2015 година.

Това е пречка, докато потиснатото възстановяване на еврозоната запазва търсенето на кредити от компаниите на ниско равнище, посочва Марко Вали, главен икономист в UniCredit SpA, Милано.

„Малко вероятно е компаниите, които нямат никакво намерение да инвестират, да го направят сега," твърди Вали. „Не е ясно дали банките в държавите от периферията, където частния сектор трябва да намали дълга си още, ще бъдат способни да се върнат към позитивно кредитиране за период от 1 година. Това също може да ограничи въздействието на механизма на ЕЦБ."

Отношението на банките към TLTROs ще стане по-ясно, след като ЕЦБ приключи проверката на състоянието на техните баланси. Тестовете за проверка на качеството на активите и стрес тестовете целят засилване на банковата система и идентифициране на всеки капиталов недостиг преди ЕЦБ да започне да осъществява банковия надзор в еврозоната от ноември тази година.

Програмата за дългосрочно финансиране TLTRO е най-новият опит на ЕЦБ да подсили крехкото възстановяване в еврозоната и да избегне опасността от дефлация.

Потребителските цени в паричния съюз се покачиха с 0.5% на годишна база през месец юни, като равнището се задържа на стойността си от май. Поставената от ЕЦБ цел е достигане на инфлация от 2%.

За банките, изкушението поне до възстановяването на еврозоната, е да продължат практиката за използване на евтината ликвидност от ЕЦБ за инвестиции в държавен дълг. Това пречи на достигане на парите директно до реалната икономика, но все пак е от полза за намаляване на общите разходи по заеми, посочват от централната банка на Нидерландия.