Снимка: iStock
Теодор Минчев
На Уолстрийт се случва нещо, на което инвеститорите не са ставали свидетели в подобни мащаби от близо четвърт век. Технологичните компании, които доскоро се търгуваха при огромни оценъчни премии спрямо останалата част от пазара, вече изглеждат евтини на фона на производителите на паста за зъби, перилни препарати и лекарства. Инвеститорите, които само преди няколко месеца бяха готови да платят почти всяка цена за експозиция към изкуствения интелект, днес са склонни да плащат сериозна премия за сигурност. И както често се случва на финансовите пазари, масовото бягство от риска може да създаде нов тип риск – този от надплащането за активи, възприемани като защитни.
През 100-те борсови сесии до 10 ноември акциите на здравните компании от широкия американски индекс S&P 500 са изпреварили представянето на технологичния сектор с над 33 процентни пункта, според данни на Dow Jones Market Data, цитирани от финансовото издание MarketWatch. За последно подобно разминаване в представянето на двата сектора е наблюдавано през октомври 2001 г., когато спукването на дотком балона вече бе факт, американската икономика преминаваше през рецесия, а последствията от терористичните атаки на 11 септември допълнително влошаваха инвестиционния климат. Тогава, докато технологичните акции продължаваха да губят стойност, компании като Walmart се радваха на сериозен инвеститорски интерес.
Далеч по-интересно от самото движение на борсовите котировки обаче е това, което се случва с оценъчните коефициенти. Към началото на настоящата седмица технологичният сектор на S&P 500 се търгува при съотношение цена–очаквана печалба за следващите 12 месеца от 16,9, което е най-ниското му равнище от март 2020 г. За сравнение, компаниите от здравния сектор се оценяват на около 19 пъти очакваните си печалби, а тези от сектора на потребителските стоки от първа необходимост – на близо 25 пъти. На практика инвеститорите плащат с близо 48% повече за всеки долар очаквана печалба на производителите на стоки от първа необходимост, отколкото за същия долар печалба на технологичните компании.
Особено показателно е сравнението между Nvidia и Walmart. Акциите на най-големия разработчик на процесори за изкуствен интелект се търгуват при съотношение цена–очаквана печалба от около 16, докато това на американската верига за търговия на дребно надхвърля 45. С други думи, инвеститорите са готови да платят близо три пъти повече за единица очаквана печалба на Walmart, отколкото за такава на Nvidia. Ако някой бе прогнозирал подобно развитие само преди половин година, вероятно малцина биха го взели насериозно.
При тези оценки доходността на очакваната печалба на Nvidia възлиза на около 6,25%, спрямо едва 2,22% при Walmart. За сравнение, доходността по десетгодишните американски държавни облигации е около 5,1%. Разбира се, доходността на корпоративната печалба не е пряко съпоставима с тази на държавните облигации и не представлява гарантиран паричен доход за акционерите. Сравнението обаче поставя един интересен въпрос – какъв бъдещ ръст на печалбите трябва да реализират защитните компании, за да оправдаят настоящите си оценки?
Нека направим едно хипотетично упражнение. Ако Nvidia не реализира никакъв ръст на печалбата си през следващите пет години, а Walmart успее да увеличава печалбата си на акция с по 10% годишно, в края на петата година, при непроменени цени на акциите, Nvidia все още би се търгувала при коефициент от 16, докато този на Walmart би се понижил до около 28. Дори при годишен ръст на печалбата от 15% Walmart би се търгувала при коефициент от над 22 след пет години. За да достигне оценъчния коефициент на Nvidia при тези допускания, американската търговска верига би трябвало да увеличава печалбата си на акция с близо 23% годишно в продължение на пет последователни години.
Разбира се, пазарът може да се окаже прав и в случая с Nvidia. Една от най-сериозните опасности при използването на прогнозни оценъчни коефициенти е, че те могат да създадат илюзия за подцененост в близост до пика на цикличните печалби. Ако очакваната печалба на Nvidia бъде ревизирана надолу с 30%, при непроменена цена на акциите оценъчният ѝ коефициент автоматично би се повишил от 16 до близо 23. При спад на прогнозната печалба наполовина той би достигнал 32. Именно тук се крие основният риск пред инвеститорите, които биха се изкушили да купуват технологични акции единствено на базата на ниските им оценъчни коефициенти.
Големият въпрос е дали в момента наблюдаваме временно пренасочване на капиталите между различните сектори, или началото на многогодишен цикъл на изоставане на технологичните компании, подобен на този след спукването на дотком балона. Историята дава аргументи и в двете посоки. Подобни, макар и по-ограничени секторни ротации бяха наблюдавани през лятото на 2024 г. и последното тримесечие на 2025 г., без това да сложи траен край на възхода на технологичните компании. От друга страна, след 2000 г. на много от водещите технологични акции им бяха необходими години, а в някои случаи и повече от десетилетие, за да възстановят загубените си позиции.
Съществената разлика спрямо 2000 г. е, че голяма част от днешните технологични лидери генерират огромни печалби и реални парични потоци. Но и тук има една особеност. Стотици милиарди долари се насочват към изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект, чиято крайна възвръщаемост все още предстои да бъде доказана. Ако компаниите, инвестиращи в центрове за данни, започнат да ограничават капиталовите си разходи, това може да доведе до сериозни ревизии на очакванията за бъдещите печалби на производителите на полупроводници.
Лично за мен настоящата ситуация създава интересни възможности не толкова за покупка на технологичния сектор като цяло, колкото за селективен подбор на компании. Има съществена разлика между производител на процесори, зависим от инвестиционния цикъл в AI инфраструктурата, софтуерна компания с повтаряеми приходи от абонаменти и технологичен конгломерат с диверсифицирани източници на приходи. Компании като Adobe, Alphabet, Microsoft, Alibaba и Baidu заслужават да бъдат разгледани поотделно именно през призмата на това доколко настоящите им проблеми и рискове вече са отразени в пазарните им оценки.
В повече от 25 години на финансовите пазари съм наблюдавал многократно как инвеститорите екстраполират настоящите тенденции прекалено далеч в бъдещето. Когато даден сектор расте, те започват да вярват, че растежът ще продължи вечно. Когато същият сектор изпадне в немилост, започват да приемат проблемите му за перманентни. И в двата случая се създават възможности за инвеститорите, които са склонни да заемат противоположната страна на масовите очаквания и разполагат с достатъчно търпение.
Може би през следващите няколко месеца ще станем свидетели на онзи рядък момент, в който инвеститорите в стойност и инвеститорите в растеж ще започнат да купуват едни и същи компании. Едните заради ниските им оценъчни коефициенти, другите заради потенциала им за бъдещ растеж.
А най-голямата грешка на инвеститорите през 2027 г. може да се окаже не това, че са поели прекалено много риск, а че са платили прекалено висока цена, за да го избегнат.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.10 | ▲0.12% |
| USDJPY | 159.77 | ▲0.24% |
| GBPUSD | 1.32 | ▲0.07% |
| USDCHF | 0.84 | ▼0.08% |
| USDCAD | 1.43 | ▼0.06% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 50 576.30 | ▲0.38% |
| S&P 500 | 7 417.12 | ▲0.61% |
| Nasdaq 100 | 27 681.40 | ▲0.97% |
| DAX 30 | 25 947.20 | ▲0.56% |
| Криптовалута | Цена ($) | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 63 691.40 | ▲1.08% |
| Ethereum | 1 802.32 | ▲1.55% |
| Ripple | 0.98 | ▲1.47% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суровUSD/bbl. | 82.22 | ▲0.26% |
| Петрол - брентUSD/bbl. | 89.36 | ▼2.27% |
| ЗлатоUSD/t oz. | 3 740.36 | ▲0.02% |
| ПшеницаUSd/bu. | 571.38 | ▲0.24% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 105.70 | ▲0.01% |
| Germany Bund 10 Year | 122.01 | ▼0.03% |
| UK Long Gilt Future | 85.48 | ▲0.75% |