S&P 500 отново достигна исторически връх. Във вторник индексът се повиши с 0.58% и записа първия си рекорд след 13 август. Nasdaq също продължи нагоре. На пръв поглед това изглежда като поредното доказателство за устойчивостта на американския бичи пазар. Но зад рекорда се случва нещо много по-интересно. Пазарът отново започва да зависи от същите компании, които го изведоха нагоре в ранните етапи на настоящия цикъл. „Великолепната седморка“ се завръща като основен двигател на S&P 500, а общата пазарна капитализация на групата вече достига почти невероятните 25 трилиона долара.

Само Nvidia завърши вторник с капитализация над 5.76 трилиона долара и постепенно се приближава към границата от 6 трилиона. Заедно седемте технологични гиганта достигнаха 24.95 трилиона долара. Размерът сам по себе си вече има огромно значение. Когато компании с подобно тегло поскъпват едновременно, останалата част от пазара може да бъде сравнително слаба и S&P 500 въпреки това да поставя рекорди. Точно това наблюдаваме през голяма част от последните шест седмици.

Любопитното е, че само преди няколко месеца изглеждаше, че пазарът започва да се освобождава от зависимостта си от мегакомпаниите. През първата половина на годината „Великолепната седморка“ се движеше предимно настрани. Дори Nvidia прекара месеци без убедително движение нагоре. Капиталът вместо това се насочи към производителите на полупроводници, индустриалните компании и редица по-малки участници в огромното изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект. Пазарът започна да търси не само компаниите, които продават самия AI, а всички тесни места около него: електроенергия, мрежи, охлаждане, центрове за данни, оборудване и специализирани компоненти.

В един момент движението стигна толкова далеч, че на Уолстрийт започна да се говори за използването на големите технологични компании като източник за финансиране на други позиции. Инвеститорите продаваха или дори залагаха срещу мегакомпаниите и насочваха капитала към полупроводници и други по-преки печеливши от инфраструктурния бум. Това беше важна промяна. AI търговията започваше да се разширява.

После дойде юли.

Историческият обрат в инерционните стратегии принуди инвеститорите да преразгледат натрупаните позиции. Капиталът отново започна да влиза в мегакомпаниите, в силно пострадалите софтуерни акции и дори в компании извън непосредствената AI тема. От август нататък картината се промени още повече: софтуерът, полупроводниците и мегакомпаниите започнаха да растат едновременно.

Именно това обяснява връщането на „Великолепната седморка“ на върха. Според Mike Dickson от Horizon групата е направила толкова силно двумесечно движение, че практически е наваксала представянето на S&P 500. Но определението „наваксване“ пропуска една по-важна подробност. Технологичните гиганти не просто наваксват. В момент на влошаваща се макроикономическа среда инвеститорите отново започват да ги възприемат като убежище.

Това на пръв поглед изглежда нелогично.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации е около 5.27%. Федералният резерв повиши основната лихва през септември за първи път от три години, а пазарите очакват още едно увеличение преди края на годината. В същото време петролът остава висок на фона на конфликта между САЩ и Иран. Това е комбинация, която традиционно не изглежда благоприятна за растежните технологични акции. По-високата безрискова доходност увеличава ставката, с която се дисконтират бъдещите печалби, а високите енергийни цени подхранват инфлацията и увеличават риска от допълнително затягане на паричната политика.

И все пак точно технологичният сектор се оказва мястото, към което капиталът бяга.

Причината е, че високите лихви не влияят еднакво на всички компании. Малките дружества обикновено имат по-голяма зависимост от външно финансиране. Строителите на жилища са пряко изложени на ипотечните ставки. Комуналните компании често използват значителен дълг и конкурират високодоходните облигации за капитала на по-консервативните инвеститори. Финансовите и потребителските компании от своя страна са чувствителни към здравето на икономиката и домакинствата.

Microsoft, Nvidia, Meta и останалите мегакомпании се намират в съвсем различна позиция. Те разполагат с огромни парични потоци, силни баланси и достъп до капитал при условия, които по-малките конкуренти трудно могат да получат. Когато цената на парите се увеличава, размерът започва да работи като конкурентно предимство.

Така възниква един от най-интересните парадокси на настоящия цикъл. Повишаването на лихвите е отрицателно за оценките на технологичните компании, но същевременно може да укрепи относителното положение на най-големите от тях. Те могат да продължат да инвестират десетки милиарди долари в изкуствен интелект, центрове за данни и инфраструктура независимо дали основната лихва е малко по-висока. За много по-малки компании това не е вярно.

Ross Mayfield от Baird формулира аргумента просто: изграждането на AI инфраструктурата няма да спре заради едно или две увеличения на лихвите. Това е може би най-важното обяснение за поведението на пазара. Инвеститорите разглеждат AI капиталовия цикъл като достатъчно голям и достатъчно стратегически, за да продължи дори при по-неблагоприятна цена на капитала.

Това обаче създава нов проблем. Колкото повече инвеститорите използват мегакомпаниите като защита срещу слабостта на останалия пазар, толкова по-концентриран става самият индекс.

Вече виждаме екстремната версия на тази тенденция. Nvidia, Apple и Microsoft сами представляват над една пета от S&P 500. Когато към тях добавим останалите членове на „Великолепната седморка“, става ясно защо сравнително малка група акции може да изведе целия индекс до исторически връх дори при ограничено участие на останалия пазар.

Това не означава автоматично, че ръстът е нездравословен. Тук е важно да не превръщаме пазарната широчина в механичен сигнал. Индекс, претеглен според пазарната капитализация, по дефиниция позволява на най-големите и успешни компании да имат най-голямо влияние. Ако техните печалби растат по-бързо, балансите им са по-силни и бизнесите им са по-устойчиви, концентрацията може да бъде напълно рационален резултат от фундаментите.

Но тя увеличава цената на грешката.

Когато група с капитализация близо 25 трилиона долара започне да носи значителна част от движението на пазара, разочарование при няколко компании вече не е секторен проблем. То се превръща в индексен проблем. Ако очакванията за AI инвестициите бъдат намалени, ако монетизацията се окаже по-бавна или ако печалбите започнат да изостават от огромните капиталови разходи, натискът няма да остане ограничен до отделни технологични имена.

Това прави предстоящия сезон на отчетите особено важен. При сегашните оценки пазарът вече не пита само дали приходите растат. Той иска доказателства, че десетките и стотици милиарди долари, насочени към изкуствен интелект, започват да произвеждат икономическа възвръщаемост. Microsoft трябва да показва как AI се превръща в растеж на Azure и корпоративните услуги. Meta трябва да доказва, че огромните инфраструктурни разходи подобряват рекламния бизнес и бъдещите продукти. Nvidia трябва да покаже, че клиентите продължават да инвестират с темпове, достатъчни да оправдаят капитализация, приближаваща 6 трилиона долара.

Има обаче един положителен сигнал, който не трябва да бъде пропускан. В последните сесии пазарната широчина започва да се подобрява. Във вторник 10 от 11-те сектора на S&P 500 завършиха на зелено за трета поредна сесия. Според Dow Jones Market Data подобна серия не е наблюдавана от декември 2023 г. Това е малък, но важен детайл.

Най-здравословният сценарий за пазара не е „Великолепната седморка“ да започне да пада, за да може останалите акции да я догонят. Много по-добрият сценарий е лидерите да продължат да генерират печалби, докато участието постепенно се разширява към останалите сектори. Ако технологиите растат заедно с индустрията, финансовите компании, здравеопазването и потребителския сектор, индексът може да премине от концентриран към значително по-устойчив бичи пазар.

Ако това не се случи, рекордите ще стават все по-зависими от все по-малък брой компании.

Така S&P 500 в момента изпраща два сигнала едновременно. Първият е очевидно положителен: индексът отново е на исторически връх въпреки доходност по 10-годишните облигации над 5%, по-високи лихви и скъп петрол. Това показва забележителна устойчивост на корпоративна Америка и особено на технологичните лидери.

Вторият сигнал е по-предпазлив. Пазарът отново се нуждае от най-големите си компании, за да поддържа тази устойчивост.

При капитализация от почти 25 трилиона долара „Великолепната седморка“ вече не е просто група успешни акции. Тя се превръща в структурен компонент на американския пазар, достатъчно голям, за да компенсира слабостта в цели сектори.

Засега това работи.

По-важният въпрос за следващата фаза на бичия пазар е дали останалите 493 компании ще започнат да помагат.

Материалът има аналитичен и информационен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.