Снимка: iStock

Доналд Тръмп използва речта си пред ООН, за да подчертае военната и икономическата мощ на САЩ. Президентът отправи остри предупреждения към Иран, говори за американското влияние в Западното полукълбо и заяви, че напредъкът в изкуствения интелект ще затвърди водещата позиция на страната. Увереният тон обаче открои и въпрос, пред който администрацията му е изправена на няколко континента: защо държави с далеч по-ограничени възможности продължават да се противопоставят на Вашингтон?

Срещата на Тръмп с китайския президент Си Дзинпин два дни след речта показа колко сложен е отговорът. Двамата лидери демонстрираха уважение един към друг, но основните спорове между страните им остават. През миналата година Китай отговори на американските мита със собствени търговски мерки и ограничения върху износа на редкоземни елементи. Тези суровини са важни за производството на технологии и въоръжение, което дава на Пекин средство за натиск въпреки трудностите в китайската икономика.

Вашингтон от своя страна отложи по-нататъшното затягане на ограниченията върху износа на технологии за Китай и забави продажбите на оръжие за Тайван. Това може да даде време за преговори, но не премахва причините за съперничеството. САЩ и Китай продължават да се борят за предимство в изкуствения интелект и за влияние в западната част на Тихия океан. Пекин се стреми отношенията да се водят при условия, в които американските заплахи не водят автоматично до китайски отстъпки.

Подобно разминаване между поставените цели и постигнатите резултати се вижда и във войната в Украйна. Тръмп настоява за мирно споразумение, но руският президент Владимир Путин продължава да залага на военния натиск. Русия понася тежки човешки и икономически загуби, без това да е довело до отказ от целите ѝ. Москва засилва и действията си срещу европейски държави. Саботажът и военните заплахи изострят напрежението на континента и поставят на изпитание единството на НАТО.

Отношенията на Тръмп с европейските съюзници допълнително усложняват американския отговор. Отказът му да задълбочи спора около Гренландия премахна един повод за напрежение, но други разногласия с Европейския съюз остават. В същото време Пентагонът укрепва военното възпиране в Европа. Когато политическите послания и военните действия изглеждат разнопосочни, за съюзниците става по-трудно да преценят на каква обща стратегия могат да разчитат. За Русия това създава възможност да продължи опитите си да разделя западните държави.

В Близкия изток Иран също не се отказва от противопоставянето със САЩ. Техеран е отслабен от военни удари и икономически натиск, но отговаря с действия срещу корабоплаването в Ормузкия проток и с нападения срещу американски военни цели в региона. Напрежението се разпростира и извън самия проток. Атаките срещу саудитския нефтопровод, който свързва източната и западната част на страната, засягат важна алтернатива за износа на петрол, когато преминаването през Ормуз е затруднено.

Действията на хутите в Йемен създават втори проблем за морските маршрути. Американските удари през 2025 г. нанесоха щети на групировката, но не прекратиха способността ѝ да извършва нападения. След постигнатата договорка хутите спряха атаките срещу американски кораби в Червено море и Аденския залив, докато други плавателни съдове останаха уязвими. През лятото групировката засили натиска върху саудитското корабоплаване и извърши ракетни и безпилотни атаки навътре в Саудитска Арабия.

Тръмп засега избягва пряко въвличане в нов сблъсък с хутите, докато конфликтът с Иран остава неразрешен. Това ограничава риска САЩ да поемат още един продължителен военен ангажимент, но оставя съюзник като Саудитска Арабия под натиск. Същевременно присъствието на хутите край протока Баб ел Мандеб им дава влияние върху един от важните входове към Червено море. Така дори групировка с далеч по-малки ресурси може да създава значителни проблеми за търговията и сигурността.

Тези затруднения не означават, че САЩ са слаба държава. Американските военни, технологични и икономически възможности остават огромни. Китай има икономически проблеми, Русия плаща висока цена за войната, а Иран е понесъл сериозни удари. Предизвикателството за Вашингтон е, че трябва да използва предимството си едновременно в Азия, Европа и Близкия изток, докато отношенията с част от съюзниците му са напрегнати. Силните думи пред ООН могат да покажат решимост, но промяна в поведението на съперниците изисква последователни действия и подкрепа от партньорите на САЩ.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.