Снимка: iStock

Технологичната война между САЩ и Китай навлиза в нов етап. Досега основният фронт беше сравнително лесен за разбиране: Вашингтон се опитваше да ограничи достъпа на Китай до най-модерните полупроводници и оборудване за тяхното производство, докато Пекин инвестираше огромни ресурси в изграждането на собствена технологична екосистема. Новото обвинение на американските служби за сигурност обаче показва колко по-сложна става тази битка. NSA, FBI и CISA твърдят, че водещи китайски компании, сред които Alibaba, DeepSeek, Moonshot AI, MiniMax, StepFun и Z.AI, систематично използват американски модели с изкуствен интелект, за да извличат знания от тях и да обучават собствените си системи. Ако това твърдение се превърне от предупреждение за сигурността в основа за нова американска политика, AI конфликтът вече няма да бъде само война за изчислителна мощ. Той ще се превърне във война за самото знание, създадено от моделите.

В центъра на спора е техниката, известна като дестилация. Самата тя не е незаконна или необичайна. Разработчикът на голям модел може да използва неговите резултати, за да обучи по-малък и по-ефективен модел, който запазва част от възможностите на оригинала при много по-ниска цена за работа. Проблемът възниква, когато една компания използва чужд модел без разрешение като своеобразен учител. Вместо да изразходва милиарди долари и огромни количества изчислителна мощ, за да открие сама как един модел да решава сложни математически задачи, да пише код или да разсъждава по определен начин, тя може да изпрати огромен брой заявки към вече обучен конкурентен модел, да събере неговите отговори и да използва тези данни за обучение на собствената си система. Американските агенции твърдят, че китайските компании са правили именно това „в индустриален мащаб“ поне от 2024 г., включително чрез множество канали и заобикаляне на ограниченията за достъп.

Това променя икономиката на AI надпреварата. В продължение на години американското технологично преимущество се основаваше върху една проста бариера: създаването на водещ модел е изключително скъпо. Необходими са огромни центрове за данни, десетки или стотици хиляди ускорители, електроенергия, инженери, данни и месеци обучение. Именно затова ограниченията върху износа на най-модерните чипове се превърнаха в основен инструмент на Вашингтон срещу Китай. Но ако значителна част от натрупаното чрез този капитал знание може впоследствие да бъде извлечена чрез взаимодействие с готовия модел, икономическият ров се оказва по-плитък, отколкото изглежда. Америка може да похарчи десетки милиарди за създаване на следващото поколение модели, а конкурентът да получи част от резултата срещу малка част от тази цена.

Точно затова DeepSeek предизвика толкова силна реакция още при първите си големи пробиви. Истинският страх никога не беше само, че една китайска компания е създала добър модел. Страхът беше, че китайската AI индустрия може да намери по-капиталово ефективен път към технологичния фронт. Ако ограниченията върху чиповете принуждават китайските разработчици да работят с по-малко изчислителни ресурси, това парадоксално увеличава стимула им да оптимизират архитектури, обучение, дестилация и използване на готово знание. В такъв сценарий американските ограничения могат да забавят Китай, но едновременно да го принудят да стане по-ефективен.

Истинският актив вече не е само чипът

Тук се намира голямата структурна промяна. В първата фаза на AI бума най-ценният ограничен ресурс изглеждаше изчислителната мощ. Nvidia се превърна в символ на тази икономика именно защото контролът върху най-добрите ускорители означаваше контрол върху способността да бъдат обучавани най-големите модели. Но с развитието на индустрията постепенно става ясно, че капиталът е само първият слой. След като моделът бъде обучен, в неговите параметри вече е концентрирано огромно количество изчислителен труд. Ако конкурент може систематично да извлича поведението на този модел, той на практика получава достъп не до физическите чипове, а до част от резултата, който тези чипове са произвели.

Това е причината обвиненията срещу Alibaba и DeepSeek да са много по-важни от поредния епизод в американско-китайския технологичен спор. Ако Вашингтон приеме, че достъпът до американски AI модели представлява стратегически трансфер на технология, следващата логична стъпка е ограниченията да се преместят от хардуера към програмния слой. Досега можеше да бъде забранена продажбата на определен ускорител. В бъдеще може да бъде ограничен API достъпът до водещи модели, да се въведат по-строги проверки на клиенти, автоматично разпознаване на дестилационни кампании, ограничения върху огромни количества автоматизирани заявки и споделяне на информация между американските разработчици. Именно за подобни незабавни действия призовават NSA, FBI и CISA в новото предупреждение.

Тук обаче възниква много по-труден проблем. Чипът е физически обект. Моделът е информационна система. Можеш да проследиш доставката на 10 000 графични ускорителя, но е значително по-трудно да определиш дали милиони заявки към даден модел са нормална употреба, разработване на продукт, научно изследване или опит за обучение на конкурентна система. Дестилацията може да бъде напълно легитимна технология, когато се извършва върху собствен модел, и спорна практика, когато се използва срещу чужд. Следователно новата граница между нормално използване и технологично присвояване ще бъде много по-трудна за дефиниране от експортния контрол върху полупроводниците.

За Alibaba това вече е геополитически риск, а не само AI възможност

Името на Alibaba в американското предупреждение заслужава специално внимание. Компанията отдавна не е просто електронен търговец. Облачният бизнес и семейството модели Qwen се превърнаха в една от основните технологични платформи на китайската AI екосистема. Именно това е и част от инвестиционната теза за Alibaba: пазарът може постепенно да започне да оценява компанията не само като комбинация от електронна търговия, облачни услуги и логистика, а като един от основните инфраструктурни играчи в китайската AI икономика.

Но същата тази трансформация създава нов риск. Bloomberg съобщава, че още през юни Anthropic е обвинила Alibaba в мащабна операция за неправомерен достъп до Claude чрез хиляди фалшиви акаунти. Сега твърдението вече не идва само от конкурентна компания, а от американски държавни агенции. Това значително променя тежестта му. Още по-важно е, че американските служби предполагат, че подобни действия вероятно се извършват със знанието на китайското правителство. Китай отхвърля предишни американски обвинения за неправомерна употреба на дестилация, а компаниите, посочени в новото предупреждение, не са дали незабавен публичен отговор според Bloomberg. Следователно засега говорим за американски обвинения, а не за независимо доказан факт, което е важна граница за всеки сериозен анализ.

Инвестиционното значение обаче не зависи единствено от това дали обвиненията впоследствие ще бъдат доказани в съд. Финансовият министър Скот Бесент вече предупреди през юли за възможни санкции срещу китайски компании, за които бъде установено, че участват в кражба на интелектуална собственост. Американски законодатели обсъждат допълнителни мерки, а новото предупреждение на службите може да предостави политическа основа за ускоряването им. За Alibaba това означава, че AI успехът носи едновременно по-голяма стратегическа стойност и по-голяма геополитическа рискова премия.

Но има и неудобен въпрос за американските компании

Ако китайските разработчици действително могат да използват американските модели, за да съкращават технологичната дистанция, това поставя под въпрос един от основните аргументи зад огромните американски капиталови разходи за AI. Инвеститорите приемат, че компаниите, които харчат десетки милиарди за центрове за данни и обучение, създават технологични активи с дълъг икономически живот. Но ако способностите на тези модели могат сравнително бързо да бъдат имитирани, дестилирани или възпроизведени от конкуренти, възвръщаемостта върху тези инвестиции може да бъде по-ниска от очакваното.

Това е фундаментален въпрос за икономиката на цялата индустрия. Колкото по-бързо се разпространява знанието между моделите, толкова по-трудно става да се поддържат огромни ценови премии само чрез технологично превъзходство. Един модел може да бъде най-добрият в света днес и шест месеца по-късно голяма част от способностите му вече да присъстват в по-евтини системи. В този свят устойчивото конкурентно предимство постепенно се измества от самия модел към комбинация от изчислителна инфраструктура, собственически данни, дистрибуция, интеграция с корпоративни системи, доверие, сигурност и способност непрекъснато да се движиш по-бързо от конкурентите.

Това е и контратезата срещу страховете от китайската дестилация. Ако американските компании продължават да разполагат с най-добрите чипове, най-големия капитал, водещите изследователи и огромна клиентска база, копирането на вчерашните способности не означава автоматично достигане на утрешния технологичен фронт. Дестилацията може да намали дистанцията, но не непременно да я елиминира. Ако OpenAI, Anthropic, Google и останалите постоянно създават нови способности по-бързо, отколкото конкурентите успяват да ги възпроизведат, американското предимство може да остане значително.

AI се превръща в новия стратегически ресурс

Точно затова последният конфликт трябва да бъде разглеждан много по-широко от Alibaba или DeepSeek. Преди няколко години технологичната война между САЩ и Китай беше концентрирана върху Huawei, 5G и полупроводниците. След това премина към Nvidia и производственото оборудване за най-модерните чипове. Сега започва следващата фаза: контролът върху интелигентността, произведена от тези чипове.

Това вероятно ще направи глобалната AI екосистема все по-разделена. Американските модели ще бъдат по-защитени, достъпът до тях ще се контролира по-агресивно, китайските компании ще ускорят развитието на собствени модели и хардуер, а всяка страна ще се опитва да намали зависимостта си от технологиите на другата. Срещата между Доналд Тръмп и Си Дзинпин, планирана само седмици след американското предупреждение, поставя обвиненията в още по-чувствителен момент. AI вече не е просто сектор в търговските отношения между двете държави. Той постепенно се превръща в една от основните им стратегически линии на разделение.

И тук се появява най-важният парадокс. Ако обвиненията на американските служби са верни, те едновременно показват силата и слабостта на американското технологично лидерство. Силата е очевидна: китайските компании очевидно виждат достатъчно стойност в американските модели, за да искат да извличат знания от тях. Слабостта е също толкова очевидна: за разлика от фабрика за чипове, знанието е изключително трудно да бъде заключено зад национална граница.

Затова следващият етап от AI надпреварата може да се окаже много различен от първия. Победителят няма непременно да бъде този, който притежава най-много графични ускорители или дори най-мощния модел в даден момент. По-голямото конкурентно предимство може да принадлежи на този, който успява най-бързо да превръща изчислителната мощ в ново знание, да защитава това знание достатъчно дълго, за да го монетизира, и след това отново да премества технологичната граница, преди конкурентите да го настигнат.

В първата фаза на AI войната Америка се опитваше да спре Китай да получи машините. Във втората ще трябва да намери начин да защити това, което машините вече са научили.

И това може да се окаже много по-трудната задача.

Материалът има аналитичен и информационен характер и не представлява инвестиционна препоръка. Твърденията за неправомерна дестилация, цитирани в текста, представляват обвинения на американските институции и компании и не следва да бъдат разглеждани като независимо установени факти.