Снимка: iStock

Ако има човек на Уолстрийт, чиито предупреждения рядко остават незабелязани, това е Джейми Даймън. Главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase отново застана в ролята на предпазливия наблюдател и призна, че е изненадан от спокойствието на финансовите пазари. Според него инвеститорите изглеждат прекалено уверени въпреки дългия списък от рискове, които продължават да се натрупват в глобалната икономика. Войната между Русия и Украйна все още не е приключила, напрежението между САЩ и Китай остава високо, конфликтът в Близкия изток продължава да влияе върху енергийните пазари, а инфлацията далеч не е напълно победена. Въпреки това американските акции продължават да се движат близо до исторически върхове, а инвеститорският оптимизъм изглежда почти непоклатим.

На пръв поглед поведението на пазара изглежда логично. През последните пет години индексът S&P 500 е нараснал с близо 80%, докато технологичният индекс Nasdaq Composite е добавил над 86%. Това се случи въпреки пандемията, инфлационната криза, най-агресивния цикъл на повишаване на лихвите от десетилетия насам и серия геополитически сътресения. Всеки нов риск изглеждаше способен да предизвика сериозна корекция, но пазарът неизменно намираше причина да гледа напред. Последната такава причина се нарича изкуствен интелект.

Именно AI революцията се превърна в най-мощния двигател на настоящия бичи пазар. Компаниите инвестират безпрецедентни суми в центрове за данни, чипове, облачна инфраструктура и софтуерни платформи. Самият Даймън признава, че разходите за изкуствен интелект тази година ще достигнат приблизително 700 милиарда долара. Това е сума, която трудно може да бъде пренебрегната и която създава реален икономически импулс. В същото време безработицата в САЩ остава сравнително ниска около 4,3%, а икономиката продължава да расте с темпове около 2%, което допълнително подхранва увереността на инвеститорите.

Но именно тук се крие и предупреждението на Даймън. Според него пазарът е фокусиран върху това, което се случва днес, докато истинските рискове се натрупват под повърхността. Банкерът използва интересна метафора, като сравнява настоящия бичи цикъл с „малко цунами“. Когато подобна вълна набере скорост, тя изглежда неудържима. Хората започват да вярват, че покачването е нормално състояние на пазара и че всяка корекция е просто възможност за нова покупка. Историята обаче показва, че именно в такива моменти се формират най-големите дисбаланси.

Това, което тревожи Даймън, са така наречените „тектонични плочи“ на икономиката. Той не говори за следващото тримесечие или за следващия отчетен сезон. Говори за структурните сили, които ще определят света след три, пет или десет години. Промяната на глобалните вериги за доставки, нарастващият държавен дълг, геополитическата фрагментация и ускорената надпревара за технологическо лидерство са процеси, които не се виждат веднага в корпоративните печалби. Те обаче могат да окажат огромно влияние върху икономическия растеж и върху оценките на активите в бъдеще.

Тук има важен урок за инвеститорите. Пазарът винаги оценява бъдещето, но често го прави през призмата на настоящето. Днес всички виждат огромните инвестиции в AI и приемат, че те автоматично ще се превърнат в устойчиви печалби. Това е същата логика, която движеше интернет компаниите в края на 90-те години. Тогава технологията наистина промени света, но много от компаниите, които бяха смятани за безспорни победители, така и не оправдаха очакванията. Историята показва, че правилната технология не винаги означава правилна инвестиция.

Интересно е, че Даймън не прогнозира непосредствена криза. Той не казва, че рецесията е зад ъгъла или че пазарът е обречен на срив. Неговото послание е значително по-фино. Според него текущите икономически показатели все още изглеждат здравословни. Потребителите продължават да харчат, корпоративните инвестиции са силни, а трудовият пазар остава стабилен. Проблемът е, че инвеститорите започват да приемат тези условия за даденост и постепенно спират да оценяват вероятността нещата да се променят.

Това е особено важно в момент, когато оценките на много компании вече отразяват почти перфектен сценарий. Голяма част от технологичните лидери се търгуват на нива, които предполагат години на силен растеж и устойчиви маржове. Ако икономическата среда остане благоприятна, тези оценки може да се окажат оправдани. Ако обаче растежът се забави, лихвите останат високи или геополитическите конфликти започнат да влияят по-сериозно върху реалната икономика, пазарът може да бъде принуден да преразгледа очакванията си много по-рязко, отколкото инвеститорите предполагат днес.

В крайна сметка предупреждението на Джейми Даймън не е меча прогноза за утре. То е напомняне, че най-големите рискове рядко се появяват внезапно. Те се натрупват постепенно, докато пазарът е зает да празнува настоящето. Именно затова неговите думи заслужават внимание. Не защото предсказват неизбежен срив, а защото поставят въпроса дали инвеститорите не са станали твърде уверени в момент, когато светът изглежда по-несигурен от всякога.

Историята на финансовите пазари показва, че най-опасните периоди не са тези, в които всички се страхуват. Най-опасните са онези, в които никой вече не вярва, че има от какво да се страхува.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на акции на финансовите пазари