Снимка: iStock

Европейската централна банка е готова да повиши лихвите отново още през юли, ако инфлационният натиск от войната в Близкия изток продължи да се разпространява в икономиката. Това послание беше дадено от Йоахим Нагел, президент на Бундесбанк и член на Управителния съвет на ЕЦБ, само ден след първото увеличение на лихвите от 2023 г. насам.

Решението на ЕЦБ бележи важен завой в паричната политика на еврозоната. След период, в който централната банка се опитваше да балансира между отслабващия растеж и риска от нов инфлационен натиск, енергийният шок от конфликта в Близкия изток промени равновесието. По-високите енергийни разходи вече не се разглеждат като временен външен фактор, а като риск, който може да се пренесе към по-широк кръг от цени.

Нагел подчерта, че Управителният съвет ще разглежда следващото си заседание през юли с напълно отворени опции. Подходът на ЕЦБ остава зависим от данните и от всяко отделно заседание, но тонът вече е по-твърд. Основното послание е ясно - ако шокът се окаже достатъчно силен и устойчив, ново повишение на лихвите няма да бъде изключение, а логично продължение на започнатия курс.

Това е особено важно, защото инфлацията в еврозоната вече надхвърли 3% през май, докато бизнес активността показва признаци на отслабване. Така ЕЦБ се оказва в трудна позиция: от една страна, по-високите цени изискват реакция, а от друга - икономиката вече усеща натиск от по-слабо търсене и по-високи разходи. Подобна комбинация е най-неудобният сценарий за всяка централна банка, защото ограничава пространството за маневри.

Кристин Лагард предупреди, че енергийният шок започва да се разширява в икономиката. Това означава, че рискът вече не е само в цените на горивата или електроенергията, а в по-дълбокото му отражение върху транспорт, производство, услуги и потребителски очаквания. Когато подобен натиск започне да влияе върху базисната инфлация, централните банки обикновено реагират по-агресивно, защото рискът от трайно вкореняване на инфлацията става по-голям.

Пазарите вече залагат на още две повишения с по 25 базисни пункта, като първото от тях може да дойде още през юли, ако ситуацията не се подобри. Това очакване показва, че инвеститорите започват да приемат новата реалност: ЕЦБ вече не е в режим на изчакване, а в режим на защита срещу вторични инфлационни ефекти.

МВФ също даде сигнал, че допълнително затягане може да бъде необходимо. В оценката на фонда се посочва, че лихвената политика трябва да остане достатъчно рестриктивна, за да ограничи ефекта от шока върху инфлацията. Базовият сценарий включва общо повишение от 50 базисни пункта през тази година, за да се намали рискът както общата, така и базисната инфлация да останат над целта от 2% до 2028 г.

Тримесечните прогнози на ЕЦБ също показват влошаване на инфлационната картина през следващите две години, докато икономическият растеж вероятно ще понесе удар от по-слабото търсене. Това поставя банката пред класическата дилема на паричната политика: колко силно да се натисне спирачката, когато цените ускоряват, но икономиката вече губи инерция.

Нагел беше категоричен, че ценовата перспектива се е влошила допълнително, а шокът изглежда силен и устойчив. Затова ЕЦБ не може просто да го пренебрегне с аргумента, че е породен от външно геополитическо събитие. Дори при бързо успокояване на ситуацията, сегашното повишение на лихвите би било необходимо, защото инфлационният натиск вече е започнал да се пренася към по-широката икономика.

Други членове на Управителния съвет звучаха по-предпазливо, но не отхвърлиха възможността за нов ход. Примож Доленц посочи, че последното повишение дава възможност на ЕЦБ да оцени по-широката среда на следващите заседания. Уло Каасик също акцентира върху несигурността, но подчерта, че инфлационните рискове остават по-скоро нагоре.

За пазарите основният въпрос вече не е дали ЕЦБ е приключила с повишенията, а колко дълго ще продължи новият цикъл. Ако конфликтът в Близкия изток задържи енергийните цени високи, доходността по облигациите в еврозоната може да остане под натиск, еврото да получи подкрепа от по-високите лихвени очаквания, а акциите в чувствителните към лихвите сектори да се сблъскат с нова волатилност.

Следващото заседание през юли се превръща в ключов тест за новия баланс на ЕЦБ. Централната банка трябва да покаже, че няма да допусне нова инфлационна вълна, но и че няма да задуши икономиката в момент на външен шок. В тази среда всяко следващо решение ще бъде не просто техническа промяна на лихвата, а сигнал за това дали Европа влиза в нов период на по-твърда парична политика.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет затърговия на финансовите пазари.