Световните финансови пазари навлизат в една от най-важните седмици на тримесечието, докато инвеститорите се опитват да се ориентират в сложна комбинация от геополитически риск, растящи цени на петрола и несигурност около паричната политика. Войната с Иран вече навлиза в третата си седмица, енергийните пазари остават изключително волатилни, а Федералният резерв се готви за ключово заседание, което може да оформи очакванията за остатъка от годината.

Миналата седмица приключи предпазливо за американските акции. Индексът S&P 500 се понижи с 0.6% в петък и завърши седмицата със спад от 1.6%, докато Dow Jones Industrial Average загуби около 2% за седмицата. Технологичният Nasdaq Composite се понижи с 1.3%, което отразява нарастващото притеснение на инвеститорите за макроикономическата перспектива.

Основният фактор зад напрежението на пазарите остава рязкото покачване на цените на петрола, предизвикано от конфликта в Близкия изток.

Петролът над $100 връща страховете от инфлация

Енергийните пазари отново се превърнаха в централна тема за глобалната финансова стабилност. Цената на петрола за кратко премина психологическото ниво от 100 долара за барел, което не беше достигано от енергийната криза след руската инвазия в Украйна през 2022 година.

Въпреки че цените временно се върнаха в диапазона около 80 долара, нови атаки с дронове срещу инфраструктура, затваряне на рафинерии и прекъсвания на износа в страните от Персийския залив отново тласнаха петрола нагоре.

В центъра на кризата остава Ормузкият проток, най-важният енергиен коридор в света. Всеки ден през тесния 21-километров воден път преминават около 14 милиона барела суров петрол, което представлява близо 20% от глобалната търговия с петрол.

Иранската революционна гвардия вече предупреди, че няма да позволи износът на петрол да преминава през протока, което създава сериозен риск за глобалните енергийни доставки. Ако протокът остане затворен за два месеца, анализаторите на Goldman Sachs изчисляват, че Brent може да се движи около 93 долара за барел през четвъртото тримесечие, докато американският WTI може да достигне около 89 долара.

Подобен сценарий би се пренесъл бързо в икономиката чрез по-високи цени на горивата, по-скъп транспорт и допълнителен инфлационен натиск.

Фед е изправен пред сложна дилема

Федералният резерв се намира в изключително трудна позиция. Инфлацията в САЩ остава над целта от 2%, докато икономическият растеж започва да показва признаци на забавяне.

Последните данни показват, че индексът на потребителските цени се е повишил с 0.3% на месечна база, което поставя годишната инфлация на около 2.4%. В същото време пазарът на труда започва да се охлажда. Американската икономика е загубила около 92 000 работни места през февруари, а данните за БВП показаха по-слабо от очакваното икономическо представяне през четвъртото тримесечие.

Растящите цени на енергията добавят още един слой несигурност. Исторически погледнато, енергийните разходи се пренасят бързо в общата инфлация, а в някои случаи могат да се отразят и върху базовата инфлация, ако компаниите започнат да прехвърлят по-високите разходи към потребителите.

Това поражда опасения, че икономиката може да навлезе в период на стагфлация, при който инфлацията остава висока, докато икономическият растеж отслабва.

Пазарите очакват Фед да остави лихвите без промяна

Въпреки тези рискове, пазарните очаквания са Федералният резерв да запази лихвените проценти без промяна на предстоящото заседание.

Основната лихва в момента се намира в диапазона 3.5% – 3.75%, а фючърсните пазари дават над 99% вероятност Фед да не предприеме промяна тази седмица.

Несигурността обаче остава за остатъка от годината. Инвеститорите в момента оценяват около 40% вероятност за поне едно понижение на лихвите до края на годината, макар че тези очаквания могат бързо да се променят в зависимост от развитието на инфлацията.

Затова вниманието на пазарите ще бъде насочено не толкова към самото решение за лихвите, а към коментарите на председателя на Фед Джером Пауъл, който ще трябва да обясни как централната банка оценява рисковете от енергийния шок.

Данните за икономиката ще дадат нови сигнали

Макар макроикономическият календар да е сравнително по-лек, няколко ключови индикатора ще бъдат внимателно следени.

В понеделник инвеститорите ще получат нови данни за производствената активност и индустриалното производство. Очаква се индустриалното производство да нарасне само с 0.1% през февруари, след 0.7% ръст през януари, което може да сигнализира за отслабване на индустриалната динамика.

Във вторник докладът на ADP за заетостта ще даде ранна представа за състоянието на пазара на труда.

В сряда ще бъдат публикувани и данни за индекса на цените на производителите (PPI), като икономистите очакват месечен ръст от около 0.3%. Този индикатор често се разглежда като ранен сигнал за бъдещи движения на потребителските цени.

По-късно през седмицата данните за новите молби за помощи при безработица ще дадат допълнителна информация за стабилността на трудовия пазар.

Micron и Nvidia могат да зададат тона за технологичния сектор

Освен макроикономическите събития, корпоративният календар също включва няколко важни отчета.

Най-голямото внимание ще бъде насочено към резултатите на Micron Technology, ключов доставчик на памет за инфраструктурата на изкуствения интелект. Отчетът на компанията може да даде ценна информация за търсенето на високопроизводителни чипове и за перспективите пред полупроводниковия сектор.

Инвеститорите ще следят и резултатите на Dollar Tree, Macy’s, Accenture, FedEx и Darden Restaurants, които могат да дадат допълнителна представа за състоянието на потреблението.

Друг ключов момент ще бъде конференцията GTC 2026 на Nvidia, където изпълнителният директор Дженсън Хуанг се очаква да представи следващата фаза от стратегията на компанията в областта на изкуствения интелект.

Седмица, която може да промени пазарните очаквания

Всички тези събития могат съществено да променят очакванията на инвеститорите за следващите месеци.

Ако цените на петрола останат високи и инфлационните показатели започнат да се ускоряват, пазарите могат да започнат да оценяват по-дълъг период на високи лихви. От друга страна, признаци за забавяне на икономиката могат да засилят очакванията, че централните банки в крайна сметка ще преминат към по-мека политика.

Засега финансовите пазари остават притиснати между тези две противоположни сили.

Комбинацията от геополитически риск, нестабилни енергийни пазари и несигурна парична политика означава, че предстоящата седмица може да зададе тона на глобалните пазари за началото на второто тримесечие.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.