Снимка: iStock
Скокът в цените на петрола и нарастващите опасения относно частното кредитиране карат пазарната активност да наподобява тази преди световната финансова криза, според Майкъл Хартнет от Bank of America, пише "Блумбърг".
Стратегът посочи как петролът се е удвоил до 140 долара за барел до август 2008 г. от 70 долара през юли 2007 г., съпроводено от началото на „субстандартните ипотечни трусове“, които обхванаха компании като Northern Rock и Bear Stearns. Войната в Иран, която избухна на 28 февруари, повиши цените на петрола с повече от 60% тази година.
„Представянето на активите през 2026 г. е по-зловещо близко до ценовото движение, наблюдавано от средата на 2007 г. до средата на 2008 г.“, каза Хартнет. Уолстрийт „зловещо търгува аналогово на 2007-2008 г.“, добави той.
Притесненията около експозицията на банките към частно кредитиране, клас активи, борещ се с обратно изкупуване на фондове, контрол върху стандартите за поемане на риск и въздействието на изкуствения интелект върху някои кредитополучатели, се увеличават.
В същото време, покачващите се цени на енергията, причинени от войната с Иран, пораждат опасения от стагфлация, при която нарастващият ценови натиск принуждава централните банки да повишат лихвените проценти, точно когато икономическият растеж се забавя.
Конфликтът в Близкия изток и неговото въздействие върху инфлационния риск тласкат Европейската централна банка да повиши лихвените проценти по-рано от очакваното, заяви по-рано тази седмица членът на Управителния съвет Петер Казимир.
Хартнет отбеляза, че повишаването на лихвените проценти от ЕЦБ през юли 2008 г., в същия ден, в който цените на петрола достигнаха пика си, се оказа „една от най-големите политически грешки на всички времена“. След това ЕЦБ беше „принудена“ да намали лихвите с 325 базисни пункта 74 дни по-късно, тъй като „кредитите надминаха петрола“, с колапса на Lehman Brothers и срива на цената на петрола до 40 долара за барел.
Засега пазарният консенсус все още е да се смята, че конфликт в Иран няма да е дълъг, и че проблемите с частния кредит не са системни, според Хартнет. Това насърчава продължаващото бичи позициониране, тъй като инвеститорите разчитат на мнението си, че „политиците винаги се възползват от спасителната акция на Уолстрийт“.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансови активи на фондовите пазари.
Още по темата:
Доларът се повиши над двумесечен връх спрямо основните валути
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.18 | ▼0.07% |
| USDJPY | 159.20 | ▼0.02% |
| GBPUSD | 1.35 | ▼0.07% |
| USDCHF | 0.78 | ▲0.07% |
| USDCAD | 1.38 | ▲0.02% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 48 436.00 | ▲0.04% |
| S&P 500 | 6 925.38 | ▼0.01% |
| Nasdaq 100 | 25 592.00 | ▲0.03% |
| DAX 30 | 24 068.40 | ▼0.16% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 74 418.80 | ▼0.11% |
| Ethereum | 2 371.90 | ▲0.03% |
| Ripple | 1.37 | ▼0.46% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 91.56 | ▲0.85% |
| Петрол - брент | 98.16 | ▲0.20% |
| Злато | 4 775.90 | ▲0.39% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 583.28 | ▲0.20% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 111.30 | ▲0.01% |
| Germany Bund 10 Year | 125.06 | ▼0.05% |
| UK Long Gilt Future | 88.40 | ▼0.07% |