Снимка: iStock
Скокът в цените на петрола и нарастващите опасения относно частното кредитиране карат пазарната активност да наподобява тази преди световната финансова криза, според Майкъл Хартнет от Bank of America, пише "Блумбърг".
Стратегът посочи как петролът се е удвоил до 140 долара за барел до август 2008 г. от 70 долара през юли 2007 г., съпроводено от началото на „субстандартните ипотечни трусове“, които обхванаха компании като Northern Rock и Bear Stearns. Войната в Иран, която избухна на 28 февруари, повиши цените на петрола с повече от 60% тази година.
„Представянето на активите през 2026 г. е по-зловещо близко до ценовото движение, наблюдавано от средата на 2007 г. до средата на 2008 г.“, каза Хартнет. Уолстрийт „зловещо търгува аналогово на 2007-2008 г.“, добави той.
Притесненията около експозицията на банките към частно кредитиране, клас активи, борещ се с обратно изкупуване на фондове, контрол върху стандартите за поемане на риск и въздействието на изкуствения интелект върху някои кредитополучатели, се увеличават.
В същото време, покачващите се цени на енергията, причинени от войната с Иран, пораждат опасения от стагфлация, при която нарастващият ценови натиск принуждава централните банки да повишат лихвените проценти, точно когато икономическият растеж се забавя.
Конфликтът в Близкия изток и неговото въздействие върху инфлационния риск тласкат Европейската централна банка да повиши лихвените проценти по-рано от очакваното, заяви по-рано тази седмица членът на Управителния съвет Петер Казимир.
Хартнет отбеляза, че повишаването на лихвените проценти от ЕЦБ през юли 2008 г., в същия ден, в който цените на петрола достигнаха пика си, се оказа „една от най-големите политически грешки на всички времена“. След това ЕЦБ беше „принудена“ да намали лихвите с 325 базисни пункта 74 дни по-късно, тъй като „кредитите надминаха петрола“, с колапса на Lehman Brothers и срива на цената на петрола до 40 долара за барел.
Засега пазарният консенсус все още е да се смята, че конфликт в Иран няма да е дълъг, и че проблемите с частния кредит не са системни, според Хартнет. Това насърчава продължаващото бичи позициониране, тъй като инвеститорите разчитат на мнението си, че „политиците винаги се възползват от спасителната акция на Уолстрийт“.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансови активи на фондовите пазари.
Още по темата:
Доларът се повиши над двумесечен връх спрямо основните валути
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.10 | ▲0.02% |
| USDJPY | 158.54 | ▼0.74% |
| GBPUSD | 1.31 | ▲0.08% |
| USDCHF | 0.84 | ▼0.48% |
| USDCAD | 1.43 | ▼0.02% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 48 089.30 | ▼2.15% |
| S&P 500 | 6 907.80 | ▼3.91% |
| Nasdaq 100 | 25 032.10 | ▼5.61% |
| DAX 30 | 24 605.60 | ▼2.84% |
| Криптовалута | Цена ($) | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 55 884.50 | ▼4.93% |
| Ethereum | 1 563.82 | ▼3.42% |
| Ripple | 0.87 | ▼3.81% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суровUSD/bbl. | 83.60 | ▲0.97% |
| Петрол - брентUSD/bbl. | 89.86 | ▼0.23% |
| ЗлатоUSD/t oz. | 3 537.92 | ▼1.81% |
| ПшеницаUSd/bu. | 573.38 | ▼0.80% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 106.62 | ▲0.61% |
| Germany Bund 10 Year | 122.74 | ▲0.74% |
| UK Long Gilt Future | 85.90 | ▲0.83% |