Снимка: iStock
Скокът в цените на петрола и нарастващите опасения относно частното кредитиране карат пазарната активност да наподобява тази преди световната финансова криза, според Майкъл Хартнет от Bank of America, пише "Блумбърг".
Стратегът посочи как петролът се е удвоил до 140 долара за барел до август 2008 г. от 70 долара през юли 2007 г., съпроводено от началото на „субстандартните ипотечни трусове“, които обхванаха компании като Northern Rock и Bear Stearns. Войната в Иран, която избухна на 28 февруари, повиши цените на петрола с повече от 60% тази година.
„Представянето на активите през 2026 г. е по-зловещо близко до ценовото движение, наблюдавано от средата на 2007 г. до средата на 2008 г.“, каза Хартнет. Уолстрийт „зловещо търгува аналогово на 2007-2008 г.“, добави той.
Притесненията около експозицията на банките към частно кредитиране, клас активи, борещ се с обратно изкупуване на фондове, контрол върху стандартите за поемане на риск и въздействието на изкуствения интелект върху някои кредитополучатели, се увеличават.
В същото време, покачващите се цени на енергията, причинени от войната с Иран, пораждат опасения от стагфлация, при която нарастващият ценови натиск принуждава централните банки да повишат лихвените проценти, точно когато икономическият растеж се забавя.
Конфликтът в Близкия изток и неговото въздействие върху инфлационния риск тласкат Европейската централна банка да повиши лихвените проценти по-рано от очакваното, заяви по-рано тази седмица членът на Управителния съвет Петер Казимир.
Хартнет отбеляза, че повишаването на лихвените проценти от ЕЦБ през юли 2008 г., в същия ден, в който цените на петрола достигнаха пика си, се оказа „една от най-големите политически грешки на всички времена“. След това ЕЦБ беше „принудена“ да намали лихвите с 325 базисни пункта 74 дни по-късно, тъй като „кредитите надминаха петрола“, с колапса на Lehman Brothers и срива на цената на петрола до 40 долара за барел.
Засега пазарният консенсус все още е да се смята, че конфликт в Иран няма да е дълъг, и че проблемите с частния кредит не са системни, според Хартнет. Това насърчава продължаващото бичи позициониране, тъй като инвеститорите разчитат на мнението си, че „политиците винаги се възползват от спасителната акция на Уолстрийт“.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансови активи на фондовите пазари.
Още по темата:
Доларът се повиши над двумесечен връх спрямо основните валути
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.15 | ▲0.10% |
| USDJPY | 155.62 | ▼0.27% |
| GBPUSD | 1.34 | ▲0.09% |
| USDCHF | 0.82 | ▼0.11% |
| USDCAD | 1.40 | ▼0.02% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 52 348.00 | ▲0.44% |
| S&P 500 | 7 686.84 | ▲0.41% |
| Nasdaq 100 | 29 546.60 | ▲0.36% |
| DAX 30 | 25 913.00 | ▲0.87% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 76 433.90 | ▲0.39% |
| Ethereum | 2 446.00 | ▲1.26% |
| Ripple | 1.30 | ▲0.42% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 96.14 | ▼0.96% |
| Петрол - брент | 103.88 | ▼1.58% |
| Злато | 4 329.72 | ▲1.36% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 729.12 | ▼0.12% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 106.00 | ▲0.18% |
| Germany Bund 10 Year | 120.56 | ▲0.28% |
| UK Long Gilt Future | 84.94 | ▲0.85% |