Снимка: Istock

Пазарът на кредит рядко лъже за фазата, в която се намира цикълът, но често подвежда за неговата устойчивост. Днешната картина е показателна именно в този смисъл. Спредовете по инвестиционния клас в САЩ, свити до около 71 базисни пункта над държавните облигации – нива, невиждани от 1998 г. – не са просто технически факт. Те са израз на настроение, което напомня късните 90-те: увереност, че растежът е структурен, че балансите ще го издържат и че ликвидността ще остане достатъчна, за да абсорбира всичко, което корпоративният сектор реши да емитира.

Контекстът обаче е различен, макар римата с историята да е очевидна. Тогава двигателят беше интернет инфраструктурата и телекомуникациите, днес това е изкуственият интелект. И в двата случая става дума за капиталово интензивна трансформация, която изисква не милиарди, а трилиони. Прогнозите за глобални разходи за AI от порядъка на 2.5 трилиона долара през 2026 г. не са просто технологичен оптимизъм, а сигнал за масивен бъдещ натиск върху кредитните пазари. Когато стратеги като тези от TD Securities говорят за потенциални 500 млрд. долара AI-свързана емисия само за една година и общ обем на инвестиционния клас в САЩ над 2.1 трилиона долара, въпросът вече не е дали ще има предлагане, а дали пазарът ще запази същия апетит при тези условия.

Краткосрочно аргументите „за“ изглеждат убедителни. Икономическата среда е относително стабилна, корпоративните баланси все още носят наследството на евтиното финансиране от предходните години, а покачването на общата доходност вследствие на волатилност при държавните облигации дори привлича купувачи, жадни за доход. Януарският ефект, за който говорят участници като PGIM, е реален и често създава усещане, че спредовете са по-устойчиви, отколкото са в действителност.

Но именно тук се крие напрежението. AI инвестициите не са еднократен capex, а продължителен ангажимент – центрове за данни, енергийна инфраструктура, чипове, мрежи. Това означава, че емисиите няма да бъдат концентрирани в един-два тримесечия, а ще се разтеглят във времето. Ако големите технологични компании започнат да излизат на пазара със сделки от мащаба на емисията от 30 млрд. долара, реализирана от Meta Platforms Inc. през миналата година, въпросът за абсорбционния капацитет става централен. При спредове, компресирани до дъна от края на миналия век, маржът за грешка е минимален.

Допълнителният риск идва от страната на търсенето. Процесите на дедоларизация, макар и бавни, вече се усещат чрез по-слабо участие на чуждестранни купувачи в американския корпоративен дълг. В същото време глобалният контекст не е лишен от напрежение – фискално мотивираният разпродажбен натиск върху японските облигации и геополитическите епизоди около САЩ и Европа напомнят, че волатилността по лихвената крива може бързо да се върне. При такъв фон ниските спредове изглеждат по-скоро като резултат от инерция, отколкото от ново равновесие.

Историческата аналогия с 1998 г. е поучителна не защото тогава всичко се срина, а защото тогава пазарът осъзна със закъснение, че кредитът е бил прекалено евтин спрямо рисковете. Днешният AI бум носи сходна динамика: ентусиазъм, подкрепен от реални технологични пробиви, но капитализиран чрез дълг при условия, които предполагат почти идеален сценарий. Разликата е, че сегашните емитенти са с по-силни баланси и по-добър достъп до ликвидност. Сходството е, че инвеститорите отново плащат за „история“, а не за буфер.

По-широката картина показва, че компресията на спредовете не е само американски феномен. Глобалните кредитни пазари – от Европа до Азия – се търгуват при премии под един процент, което говори за синхронизиран апетит за риск. Това усилва системния характер на потенциалната корекция: ако натискът дойде, той няма да е локален. И тук AI играе ролята на катализатор, не на причина. Причината е в това, че пазарът е избрал да приеме дългосрочните инвестиции като почти безрискови, стига да са облечени в наратива за технологичен прогрес.

Историята тук не е в това дали AI ще оправдае очакванията – вероятно ще го направи в някаква форма – а в това как ще бъде финансиран този преход. Кредитните пазари днес изглеждат спокойни, но спокойствието им е функция на вяра, че ликвидността ще остане достатъчна и че доходността ще компенсира риска. Посоката е ясна: повече дълг, повече емисии, повече натиск върху спредовете. Моментът, в който пазарът ще поиска по-висока премия за този риск, обаче остава неясен.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.