Снимка: iStock

Ако трябва да дефинираме текущия момент с една дума, тя не е криза, а изпитание на институционалните граници. Докато Вашингтон се подготвя за една от най-интензивните изборни години в новата история, призракът на импийчмънта отново броди из коридорите на Конгреса, но този път не като извънредно събитие, а като вграден елемент от политическата стратегия. Това не е просто опит за отстраняване на държавния глава, а по-скоро симптом на дълбока фрагментация, при която конституционните механизми се превръщат в инструменти за предизборна мобилизация. Президентът Тръмп сам даде тон на този разказ, предупреждавайки своите поддръжници, че загубата на мнозинството в Камарата на представителите през ноември 2026 г. неизбежно ще отвори вратата за трети опит за неговото съдене.

Въпреки че заглавията в медиите често се фокусират върху емоционалния заряд на темата, прогнозните пазари като Polymarket и Kalshi предлагат по-студена и пресметната перспектива. Към средата на януари 2026 г. залозите за импийчмънт преди юни същата година остават относително ниски – около 8%, но вероятността за стартиране на процедура преди януари 2028 г. рязко скача до 61%. Тези цифри подсказват, че инвеститорите и анализаторите не очакват внезапен прелом в настоящия Конгрес, а по-скоро залагат на „синя вълна“ през ноември, която да промени баланса на силите. Интересното тук е, че докато 84% от демократите подкрепят идеята за импийчмънт веднага, близо един на всеки пет републикански гласоподаватели също започва да гледа положително на подобен ход, което размива традиционните партийни граници и добавя нов слой на несигурност.

След десетилетие на институционално напрежение е важно да припомним, че импийчмънтът е двустепенен процес, заложен в Конституцията на САЩ като защитна стена срещу „държавна измяна, подкуп или други тежки престъпления и провинения“. Процедурата започва в Камарата на представителите, където е необходимо обикновено мнозинство за повдигане на официални обвинения – т.нар. „членове на импийчмънта“. След като служителят бъде импийчнат (обвинен), процесът се премества в Сената, който действа като съд. Тук летвата е значително по-висока: изисква се мнозинство от две трети (67 от 100 сенатори) за реално осъждане и отстраняване от длъжност. Този структурен детайл е ключов за макроикономическата рамка, тъй като пазарите знаят, че докато републиканците контролират поне 34 места в Сената, реалната смяна на властта остава по-скоро теоретична възможност, отколкото непосредствен риск.

Инвеститорите, които през 2019 г. реагираха с волатилност на първия импийчмънт на Тръмп, днес изглеждат много по-закалени. Колективното настроение се задвижва не от страх пред конституционната процедура, а от опасения за законодателна парализа. В свят на нарастваща глобална конкуренция, пазарът се притеснява по-малко от това кой седи в Овалния кабинет и повече от факта, че един импийчмънт би блокирал важни решения за тавана на дълга, данъчната реформа и международните търговски споразумения. Еуфорията от „Тръмп-номиката“ започва да се сблъсква с реалността на управление чрез конфликт, което прави психологическата премия за риск по-висока от всякога.

Още по-тревожен е фактът, че исторически подобните процедури от 2019 и 2021 г. започват да избледняват пред лицето на новите предизвикателства през 2026 г. Първите два импийчмънта бяха фокусирани върху конкретни събития – скандалът с Украйна и събитията от 6 януари – докато потенциалният трети опит се очертава като „импийчмънт на политиките“. Днес темите са свързани с американските военни действия във Венецуела, агресивната реторика около покупката на Гренландия и разследванията на Министерството на правосъдието срещу политически опоненти. Разликата е в мащаба: докато предишните опити бяха възприемани като реактивни, сегашният се подготвя като проактивен инструмент за „забавяне на политическото време“ и създаване на официален запис на управлението в ера на дезинформация.

Игнорирайки чисто правните аргументи, ние трябва да разберем, че историята тук не е в самия факт на процедурата, а в нейното значение като политически референдум. Импийчмънтът през 2026 г. се превръща в механизъм за „проверка на реалността“ за една администрация, която често тества границите на закона. За разлика от 2021 г., когато процесът беше бърз и емоционален, новият цикъл обещава да бъде дълъг, методичен и изтощаващ, воден от желанието на опозицията да превърне всяко действие на президента в обект на разследване. Това променя пазарната инерция от очакване на растеж към калкулиране на разходи за правна и политическа защита, което неизбежно ще се отрази на дългосрочните инвестиционни хоризонти.

Вероятността за нов импийчмънт вече е частично вградена в цените на активите. Инвеститорите ще трябва да решат дали тези политически искри са признак за структурно прегряване на демокрацията или просто поредната порция „шум“, който придружава края на един икономически цикъл. Вероятността за реален успех на процедурата остава ниска поради математиката в Сената, но нейната роля като катализатор на общественото мнение и пазарната волатилност е неоспорима. В този нов етап от цикъла, психологията на пазара ще се диктува не от числата в икономическите отчети, а от способността на институциите да запазят своето доверие в очите на глобалния капитал.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.