Снимка: iStock

Спадът на биткойн под психологическата граница от 92 000 долара днес, не е индикация за внезапна слабост, специфична за крипто пазара, а ясно отражение на начина, по който дигиталните активи продължават да бъдат позиционирани от глобалния капитал – като част от по-широкия риск спектър, а не като автономен „сейф хевън“. Контекстът е решаващ: движението надолу при биткойн съвпада почти перфектно с ескалацията на тарифната реторика от страна на Доналд Тръмп, насочена срещу осем европейски държави, и с паралелния скок на класическите убежища като златото и среброто до исторически върхове.

Пазарът реагира не на конкретния размер на предложените мита, а на тяхната символика. Заплахата за 10% тарифи от февруари, ескалиращи до 25% през юни, обвързани с политическо условие около Гренландия, представлява качествено различен тип риск – не цикличен, а структурен. Тя въвежда несигурност в самата рамка на трансатлантическите икономически отношения и веднага активира класическия „риск-оф“ режим. В такъв режим капиталът не прави фина селекция между различните рискови активи, а редуцира експозиция по цялата крива – акции, високодоходен дълг и криптовалути.

Поведението на биткойн в този момент е показателно. Само няколко дни по-рано активът се беше възстановил до нива близо до 98 000 долара, подкрепен от силни потоци към американски борсово търгувани фондове и от усещането, че пазарът е изчистил свръхпродадените позиции от края на 2025 г. Това възстановяване обаче беше тактическо, а не стратегическо – реакция на капитулация и данъчни разпродажби, а не на нов фундаментален режим. Когато геополитическият шум рязко се увеличи, именно тези „по-леки“ позиции бяха първите, които пазарът затвори.

Контрастът с движението на златото и среброто подчертава тази логика. Докато благородните метали реагират положително на ерозията на доверието в институции, валути и алианси, биткойн в настоящата фаза все още се възприема от значителна част от инвеститорите като рисков актив с висока бета към глобалната ликвидност. Фактът, че златото достига рекорди в същия ден, в който криптопазарът губи около 100 млрд. долара пазарна капитализация, показва ясно, че текущата разпродажба не е „анти-крипто“ вот, а класическо пренареждане на портфейлите при рязко покачване на макро и политическия риск.

Ликвидациите на близо 790 млн. долара ливъриджирани „бичи“ позиции за 24 часа допълнително засилват движението. Това е технически ефект, който често съпътства крипто пазарите: когато волатилността се увеличи, автоматичните затваряния превръщат умерен спад в по-рязка корекция. Тези процеси обаче не носят информация за дългосрочния интерес, а по-скоро за краткосрочната структура на позиционирането.

Ключовият въпрос е защо биткойн не се държи като злато в този момент, въпреки наратива за „дигитално злато“. Отговорът е в хоризонта на доверие. Златото е утвърдено убежище в режими на геополитическа фрагментация и търговски войни, защото е интегрирано в резервите на централните банки и в колективната памет на пазарите. Биткойн, въпреки растящото институционално участие, все още не е преминал напълно този праг. В моменти на внезапен „довериен шок“ – особено когато е свързан с търговия, алианси и валути – инвеститорите първо търсят защита там, където тя е исторически доказана.

Това не означава, че институционалното търсене изчезва. Напротив, именно то се очертава като потенциален „под“ под цената, за който говорят пазарните участници. Зоната около 90 000 долара се превръща в тест не толкова за техническите нива, колкото за устойчивостта на новия клас инвеститори – фондове, трежърита и дългосрочни алокации, които не реагират импулсивно на всяка геополитическа новина. Разликата между тактическия и стратегическия капитал ще стане видима именно при подобни корекции.

По-дълбокият смисъл на този епизод е, че криптопазарът все още се намира в преходна фаза. Той е прекалено голям, за да бъде игнориран, но все още прекалено млад, за да бъде възприеман като първично убежище при системен риск. В режим на нарастваща геополитическа несигурност, породена от тарифни конфликти, вътрешни съюзнически напрежения и въпроси около институционалната стабилност в САЩ, биткойн реагира като актив, зависим от апетита към риск, докато златото реагира като актив, зависим от липсата на доверие.

Историята тук не е в спада под 92 000 долара, а в разделението на ролите: благородните метали абсорбират шока от ерозията на политическото доверие, докато криптовалутите все още поемат удара от общото „риск-оф“ настроение. Това разграничение остава ключово за разбирането на поведението на биткойн в среда, в която геополитиката диктува пазарния тон по-силно от всяка вътрешна динамика на самия криптосектор.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.