Снимка: iStock

Има моменти в пазарния цикъл, в които не най-шумните активи предлагат най-добрата асиметрия, а онези, които дълго време са били оставени настрана. Началото на 2026 г. изглежда именно такъв момент за американските компании с малка капитализация. Не защото икономиката внезапно се е променила, а защото няколко структурни фактора се подреждат едновременно – нещо, което рядко се случва в пазарите.

След повече от три години доминация на големите технологични компании, концентрацията в американските индекси достигна нива, които исторически са били трудни за игнориране. Десетте най-големи компании вече формират над 40% от тежестта на S&P 500 – стойност, която се доближава до исторически екстреми. Това означава, че за огромна част от инвеститорите „пасивната диверсификация“ на практика се е превърнала в силно концентриран залог върху ограничен брой бизнес модели и очаквания.

На този фон оценките започват да разказват друга история. Данните на FactSet показват, че докато S&P 500 се търгува при форвардно P/E около 22.5, което е близо 18% над десетгодишната му средна стойност, индексът на малките компании S&P SmallCap 600 е на форвардно P/E около 15.5 – ниво, което е почти точно на петгодишната средна и под десетгодишната. Това не е просто „по-ниска оценка“, а най-големият относителен дисконт спрямо големите компании за последните две десетилетия.

Но оценките сами по себе си рядко са достатъчни катализатори. Истинската промяна идва от паричната среда. След като Федералният резерв започна цикъла на понижение на лихвите още през втората половина на 2024 г., ефектите постепенно започват да се пренасят към реалната икономика. Исторически е добре известно, че подобни промени действат със закъснение от около 12 до 18 месеца. Именно малките компании са най-чувствителни към този процес, тъй като те разчитат в по-голяма степен на банково финансиране и плаващи лихвени условия. По-ниските разходи по обслужване на дълга директно се превръщат в по-добри маржове и по-висока печалба.

Към това се добавя и фискалният фактор. Законодателните промени в САЩ, известни като One Big Beautiful Bill Act, създадоха допълнителен попътен вятър за корпоративните печалби, особено при по-малките и по-капиталоемки компании. Промяната в правилата за приспадане на лихвени разходи – от 30% от EBIT към 30% от EBITDA – е технически детайл, който обаче има съвсем реален ефект върху отчетите. Компаниите с по-високи амортизации и по-голям дълг получават по-голяма данъчна облекченост, което повишава нетната печалба без необходимост от ускорен растеж на приходите. Това е типичен пример за „тих“ катализатор, който рядко влиза в заглавията, но често променя динамиката на пазара.

Не е изненадващо, че на този фон очакванията за печалбите започват да се разминават все по-осезаемо между сегментите на пазара. Анализаторските прогнози сочат, че през 2026 г. печалбата на акция за S&P SmallCap 600 може да нарасне с над 19%, в сравнение с около 14% за S&P 500. Това не е маргинална разлика. В исторически план подобни разминавания често са били последвани от периоди на относително по-добро представяне на малките компании, особено когато икономиката не изпада в дълбока рецесия.

Тук идва и психологическият елемент. Малките компании са „неудобни“ за притежание. Те са по-волатилни, по-слабо покривани от анализатори и рядко участват в големите инвестиционни наративи. Именно това ги държи извън масовите потоци. Но когато комбинацията от по-ниски оценки, подобряваща се финансова среда и ускоряващ се ръст на печалбите се появи едновременно, този дискомфорт започва да работи в полза на търпеливите инвеститори.

Важно е и друго – не всички индекси на малките компании са еднакви. За разлика от Russell 2000, който включва значителен брой губещи и дори пред-приходни компании, S&P SmallCap 600 има изискване за последователна рентабилност. Това означава, че експозицията е по-качествена, макар и с по-ниска „спекулативна тръпка“. За инвеститори, които търсят циклична ротация, а не лотариен билет, това разграничение има значение.

Големият извод е, че началото на 2026 г. не изглежда като момент за агресивни залози срещу пазара, но изглежда като момент за пренареждане на риска. След дълъг период, в който почти всичко извън мегакеп технологиите беше пренебрегвано, малките компании отново започват да изглеждат не просто евтини, а логични. Не защото обещават чудеса, а защото вече не изискват перфектен сценарий, за да оправдаят текущите си оценки.

Исторически именно такива моменти – тихи, без еуфория и без категоричен консенсус – са били началото на най-интересните ротации на капитал. И точно затова малките компании днес заслужават внимание не като „гореща идея“, а като структурна възможност, която пазарът все още не е напълно готов да приеме.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.