Снимка: iStock

Рекордните затваряния на американските борсови индекси в началото на 2026 г. изглеждат на пръв поглед контраинтуитивни на фона на ескалиращата политическа несигурност и безпрецедентния натиск върху Федералния резерв. В рамките на една и съща сесия пазарите трябваше да абсорбират новини за потенциална криминална процедура срещу председателя на Фед Джером Пауъл, остри изявления от страна на Доналд Тръмп, както и геополитически рискове, свързани с Иран и Венецуела. Въпреки това S&P 500 затвори при 6 977 пункта, а Dow Jones Industrial Average – при 49 590 пункта, и двата на исторически върхове.

Какво казват оценките – реално ли са „прекалено високи“?

Най-често използваният аргумент срещу настоящия пазар е, че акциите са „скъпи“. По текущи данни форвардното P/E на S&P 500 е в диапазона 20–21, в зависимост от използваните консенсусни прогнози за печалбите за следващите 12 месеца. За сравнение, дългосрочната историческа средна стойност е около 16–17, което означава премия от приблизително 20–25% спрямо нормата.

По-важното обаче е сравнението с лихвената среда. Доходността по 10-годишните американски държавни облигации се движи около 4.18–4.20%, докато очакваният ръст на печалбите за компаниите в индекса през 2026 г. е 8–10%. Това означава, че equity risk premium остава положителна, макар и по-тясна от тази през 2020–2022 г.

Ако погледнем индикатора на Бъфет (пазарна капитализация на акциите спрямо БВП на САЩ), съотношението е около 175–180%. Това е под пика от 2021 г., когато показателят надхвърли 200%, но значително над историческата средна стойност около 100–120%. С други думи, пазарът е скъп в абсолютен смисъл, но не е в екстремна балонна фаза, особено ако икономиката избегне рецесия.

Защо политическият риск не „продава“ пазара

Реакцията на облигационния и валутния пазар дава ключ към разбирането защо индексите остават устойчиви. При истински системен риск би трябвало да видим рязък скок на доходността по дългия край на кривата и силно отслабване на долара. Вместо това, доларовият индекс се понижи с едва 0.2%, а търсенето на 3- и 10-годишни облигации остана стабилно, като аукционите бяха покрити без напрежение.

Това подкрепя тезата, че пазарът не играе сценарий „sell America“, а по-скоро „hedge America“ – ограничено хеджиране чрез деривати и валути, без масово редуциране на експозицията към акции. Чуждестранните инвеститори, по данни за 2025 г., нетно са купували американски държавни ценни книжа, а не са ги разпродавали, което допълнително омекотява ефекта от политическите заглавия.

Лихвеният цикъл – най-силният аргумент за бичи пазар

Исторически погледнато, първите 12 месеца след началото на цикъл на понижение на лихвите са сред най-добрите периоди за акциите. От 1950 г. насам, при първо понижение на лихвите от Фед, S&P 500 е реализирал средна доходност от 12–15% през следващата година. В настоящия цикъл Фед вече намали лихвите три пъти през втората половина на 2025 г., а пазарът ценообразува поне още две понижения по 25 базисни пункта през 2026 г.

Това означава по-ниска дисконтовa ставка за бъдещите парични потоци, което оправдава по-високи оценки, дори при умерен ръст на печалбите. Именно този механизъм обяснява защо инвеститорите са готови да „плащат“ P/E над историческата средна стойност.

Сезонност и инерция в началото на годината

Януари и първото тримесечие традиционно са силни за акциите. Данни от последните 50 години показват, че когато пазарът затваря предходната година с двуцифрен ръст, вероятността за положителен януари надхвърля 70%, а средната доходност за първото тримесечие е около 3–4%. С оглед на силното представяне през 2025 г., настоящата инерция не е изненадваща.

Отчетният сезон – критичният катализатор

Истинският тест за рекордните оценки предстои с началото на отчетния сезон. Очакванията са компаниите от S&P 500 да отчетат около 8.3% ръст на печалбите на годишна база за четвъртото тримесечие. Банковият сектор, който традиционно открива сезона, ще даде първите сигнали дали маржовете се стабилизират и дали кредитната активност остава здрава.

Ако отчетите потвърдят прогнозите, текущите оценки могат да се окажат устойчиви. Ако обаче видим масови ревизии надолу, високите P/E множители ще направят пазара уязвим към корекции от 5–10%, без това задължително да означава край на бичия тренд.

Заключение

Индексите са при рекорди не защото пазарът игнорира риска, а защото числата засега го оправдават: положителна премия за риск, очаквани лихвени понижения, растящи печалби и сезонна подкрепа. Политическата несигурност остава фактор, но докато не се превърне в икономически или лихвен шок, тя остава второстепенна спрямо фундаментите.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.