Снимка: iStock

След десетилетие на относително затишие и скептицизъм спрямо Стария континент, началото на 2026 година бележи момент на радикално и почти агресивно пренареждане на глобалните капитали. Това събитие променя правилата на играта не защото икономиката на Еврозоната внезапно е станала свръхпроизводителна, а защото инерцията на пазара започва да се движи по собствена, независима от фундамента логика. Ако трябва да дефинираме текущия момент с една дума, тя не е просперитет, а трансформация на риска в еуфория, която често предхожда най-болезнените корекции. Привидният хаос в обемите на търговия прикрива механизъм, при който инвеститорите, уморени от доминацията на щатския долар, търсят нови пространства, дори това да означава игнориране на всички технически предупредителни знаци.

Макар индексът Stoxx Europe 600 да нарасна с над три процента само за броени дни, това движение се случва на фона на стагниращи корпоративни печалби, което превръща ралито в чисто упражнение по инфлация на оценките. Вграждайки данните в контекста на последните двадесет години, виждаме, че подобни пикове са рядкост и обикновено служат като финална фаза на един бичи цикъл, преди той да се сблъска с гравитацията на реалните числа. Инвеститорите обаче изглеждат парализирани от страха да не пропуснат началото на годината, което вкарва пазарната психика в режим на опасно преследване на цената.

Паралелно с този технически феномен, макроикономическият контекст в Европа започва да се променя под натиска на новите бюджетни стимули в Германия и очакванията за по-агресивни лихвени понижения от страна на ЕЦБ. Глобалната ликвидност, която доскоро беше концентрирана в американския технологичен сектор, сега се прелива към европейските индустриални и фармацевтични гиганти, търсейки диверсификация от т.нар. „американска изключителност“. Проблемът обаче остава в структурната разлика между очаквания и реалност – докато пазарът дисконтира двуцифрен ръст на печалбите, прогнозите за икономическия растеж на континента остават скромни, едва надхвърляйки един процент. Тази ножица между цената на активите и икономическия фундамент е именно мястото, където се генерира системният риск за следващите тримесечия.

Въпреки че числата на повърхността изглеждат впечатляващи, психологическият профил на текущото движение разкрива по-скоро паническо „де-рискиране“ от САЩ, отколкото искрена вяра в европейското икономическо чудо. Пазарът в момента не реагира на факти, а на тълкуването на тези факти през призмата на FOMО – страхът да не бъдеш извън борда, когато инерцията е толкова силна. Емоционалният заряд е висок, защото професионалните мениджъри на фондове са под натиск да покажат резултати още в първите седмици на годината, което ги принуждава да купуват скъпи активи в сектори като отбраната и технологиите. Това създава среда на „прегряване“, при която всеки негативен сигнал може да предизвика верижна реакция от прибиране на печалби.

Времевата рамка на това прегряване неизбежно ни връща към историческите аналогии с 2021 и 2022 година, когато пазарите също изгубиха контакт с реалността преди големите инфлационни сътресения. Историята не се повтаря, но се римува по начин, който днес е болезнено очевиден – когато осем от десет сектора в един индекс показват нива на прекупеност, устойчивостта на тренда е подложена на изпитание. За разлика от предишни цикли, този път липсва предпазната мрежа на нулевите лихви, което прави всяко разочарование от корпоративните отчети много по-опасно за общата стабилност. Опитните ветерани на пазара веднага ще разпознаят в тази графика отпечатъка на класически „blow-off top“ – финално изстрелване нагоре, преди енергията на купувачите да се изчерпи напълно.

Игнорирайки логиката на оценката, пазарните участници в момента залагат на това, че „този път е различно“, но историята на финансите рядко прощава подобна арогантност. Истинската теза тук не е в самия ръст на акциите, а в неговото качество – рали, задвижвано от ротация и технически фактори, а не от органичен растеж, е по дефиниция крехко равновесие. Пазарът навлиза в нов етап, в който психологията на тълпата ще бъде тествана от първите макроикономически данни за годината, и тогава ще стане ясно дали Европа е новата сигурна гавань, или просто поредният надуващ се балон. В крайна сметка, историята тук не е в числата, а в загубата на представа за риск в среда на изкуствено стимулиран оптимизъм.

Ако до вчера пазарът търсеше просто алтернатива на американските технологични акции, днес той изглежда е попаднал в капана на собствената си инерция, където изходът става все по-неясен. Инвеститорите ще трябва да решат дали текущото прегряване е сигнал за началото на нов суперцикъл или е просто последната еуфория преди завръщането към средните стойности. Графиката винаги намира начин да коригира дори и най-смелите наративи, напомняйки ни, че във финансите, както и в живота, няма безплатен обяд – само отложени сметки. Печеливши ще бъдат тези, които разбират, че днес посоката на пазара е по-важна от неговата скорост, а скоростта в Европа в момента е на границата на безопасността.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.