Снимка: iStock

Докато глобалният консенсус продължава да гледа в една посока, реалността тихо подготвя изненада от съвсем друг ъгъл, напомняйки ни, че най-големите промени често започват с пречупването на дългогодишен етикет. Публичното и недвусмислено противопоставяне на Джером Пауъл срещу администрацията на президента Тръмп не е просто заглавие от новинарския поток, а тектонично разместване в пластовете на американската държавност. За първи път от десетилетия председателят на Федералния резерв изостави традиционната си роля на „дипломатичен технократ“, за да посочи директно опита за политическо овладяване на монетарната власт. Този ход превръща една иначе административна процедура по смяна на лидерството в екзистенциална борба за доверието на инвеститорите, които до този момент приемаха независимостта на Фед за даденост, почти като физичен закон на капитализма.

Привидният хаос на пазарите често прикрива дълбока, почти механична логика, която става видима само при по-внимателен поглед върху детайлите, скрити зад шума на политическите изказвания. Макар и администрацията да засили натиска чрез призовки от Министерството на правосъдието, пазарът на облигации демонстрира странна, почти стоическа хладнокръвие, като доходността по десетгодишните държавни ценни книжа се повиши съвсем символично. Тази реакция подсказва, че еуфорията на капиталовите пазари, извела индекса S&P 500 до нови рекорди, в момента е по-силна от институционалния страх, но същевременно разкрива опасна умора сред участниците. Вграждайки данните в по-широк разказ, виждаме, че докато Вашингтон спори за лихви, пазарът се опитва да прецени дали „цената на Тръмп“ няма да включва в себе си трайно разклащане на доверието в долара като световна резервна валута.

В среда на повишаващи се вътрешнополитически залози, макроикономическата рамка започва да изглежда все по-тясна за амбициите на Белия дом, който настоява за агресивно сваляне на лихвените нива. Федералният резерв обаче се намира в деликатен етап от цикъла, където инфлационният натиск все още не е напълно укротен, а глобалната ликвидност е подложена на стрес от рекордните нива на американския дълг в мирно време. Намесата на фигури като Бил Пулти и опитите за отстраняване на Лиза Кук са симптоми на по-голяма стратегия за превръщането на Фед в инструмент за краткосрочен растеж преди междинните избори. Парадоксът тук е, че натискът за по-евтини пари може да доведе до обратния ефект – инвеститорите да поискат по-висока „премия за риск“, което би оскъпило ипотеките и кредитите, независимо от желанията на президента.

Следователно, психологията на пазара в момента е разпъната между две противоположни сили: желанието за лесни печалби и инстинкта за самосъхранение при разрушаване на правилата. Инвеститорите не реагират толкова на факта на самото разследване срещу Пауъл, колкото на неговото тълкуване като акт на отчаяние или сила от страна на администрацията. Ако до вчера пазарът вярваше, че Тръмп ще се оттегли от „червения бутон“ на директната конфронтация с Фед, днес това доверие е подложено на тест, като се усеща фино преливане от оптимизъм към предпазливо изчакване. Реакцията на Пауъл чрез видео съобщение в неделя вечер беше приета от пазарните участници като сигнал за стабилност, което временно омекоти удара върху държавните облигации, но дългосрочното напрежение остава.

Историята не се повтаря, но често се римува с минали цикли на инфлационна нестабилност и политическо вмешателство, напомняйки за ерата на Артур Бърнс през 70-те години, когато натискът от Белия дом доведе до катастрофални икономически последици. За разлика от 2008 или 2020 година, когато кризите бяха външни за монетарната система, настоящият риск е вътрешен и структурен. Този конфликт напомня за технологичните цикли на пренасищане – когато една система достигне своя предел на ефективност, тя започва да генерира вътрешно триене. Основната теза тук е, че новината за призовките е само входна точка, докато истинското значение е в промяната на психологическия режим: от „независим арбитър“ Фед се превръща в „активен участник“ в политическата арена.

Търсейки баланс между институционалното оцеляване и икономическата реалност, Джером Пауъл разполага с ход, който администрацията изглежда е подценила – възможността да остане в управителния съвет на Фед до 2028 година, дори ако мандатът му като председател приключи през май. Този сценарий би създал вътрешен център на съпротива, който би направил управлението на неговия наследник, вероятно Кевин Хасет, изключително трудно. Добавяйки към това и съпротивата в Сената от страна на републиканци като Том Тилис, виждаме как политическият план за бързо овладяване на централната банка започва да буксува в процедурни и етични лабиринти. Историята тук не е в числата или в решението за следващите 25 базисни пункта, а в ерозията на институционалните предпазни механизми.

Игнорирайки предупрежденията за дългосрочен риск, пазарът в момента залага на инерцията, но тази увереност не е непоклатима. В крайна сметка инвеститорите ще трябва да решат дали предпочитат краткотрайната еуфория от изкуствено ниските лихви или дългосрочната предвидимост на независимата парична политика. Цикълът навлиза в нов, по-агресивен етап, в който психологията ще играе по-силна роля от фундаменталните икономически показатели. Времето ще покаже дали този сблъсък ще бъде катализатор за нова криза на доверието или ще послужи като ваксина срещу бъдещо политизиране на финансите. Графиката в крайна сметка следва психологията на институционалното доверие, а не просто волята на властта.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.