Снимка: iStock

Суперцикълът при суровините не просто продължава, а започва да показва характерните белези на зрял режим, в който движението вече не е локално или спекулативно, а структурно и широкообхватно. Данните от началото на 2026 г. са показателни: още през първите седмици на годината материалните и енергийните компании в рамките на S&P 500 изпреварват пазара, като сектор „Materials“ е с ръст от около 6.4%, а „Energy“ – с над 4.3%, докато благородните метали продължават импулса си от 2025 г., когато златото и среброто отчетоха изключително силни годишни движения. Само през януари златото е нагоре с около 3.7%, а среброто – с над 12%, което идва след вече реализирани ръстове от 64% и 141% през предходната година. Това не е типично поведение за краткосрочна спекулация, а за пренастройване на относителната стойност между финансови и „твърди“ активи.

Контекстът е ключов. През последното десетилетие светът живя в режим на изключително силно представяне на финансовите активи спрямо суровините – ниски лихви, висока ликвидност и относително стабилна геополитическа среда. Днес този баланс се променя. Както отбелязват редица стратези, включително и в цитирания материал, пазарите започват да преживяват инфлекционна точка, при която „твърдите активи“ постепенно възвръщат ролята си на носители на стойност и защита срещу системни рискове. Суперцикълът в този смисъл не е просто функция на инфлация, а на по-дълбоки процеси – фискална експанзия, растящ глобален дълг, по-слабо доверие в основните валути и политизация на икономическите решения.

Геополитиката действа като ускорител, а не като първопричина. Военната операция на САЩ във Венецуела внесе нова доза несигурност в енергийния пазар, като дори при наличието на глобален номинален излишък на петрол, пазарът започва да ценообразува риск, а не средни стойности. Венецуела, с производство под 1 млн. барела дневно и хронична нестабилност, не е толкова важна с текущия си принос, колкото със символиката си: още един елемент от глобалната енергийна система, който не може да бъде третиран като надежден резерв. Именно тази крехкост обяснява защо Brent е нагоре с над 4% от началото на месеца, въпреки теоретичните аргументи за свръхпредлагане.

При благородните метали картината е още по-ясна. Златото и среброто реагират не само на геополитическите напрежения, но и на усещането за „доларова ерозия“ – възприятие, че комбинацията от дефицити, дълг и институционално напрежение подкопава дългосрочната покупателна способност на резервната валута. Това е класическа среда, в която златото изпълнява функцията си на алтернатива на суверенния риск, а среброто добавя и индустриален компонент, което усилва цикличността му.

Индустриалните метали допълват историята по различен начин. Медта, която вече се търгува близо до исторически върхове и премина границата от 6 долара за паунд, е може би най-добрият индикатор за структурния характер на текущия цикъл. Тук търсенето не идва от краткосрочно икономическо ускорение, а от дългосрочен капиталов цикъл – масираното изграждане на центрове за данни, електрификацията, енергийната трансформация и AI инфраструктурата. Това са процеси с хоризонт от години, а не от тримесечия, и именно те напомнят най-силно на суперцикъла от началото на 2000-те, когато урбанизацията и индустриализацията на Китай промениха ценовата структура на суровините за почти десетилетие.

Важно е да се отбележи и ролята на паричната политика. Очакванията за по-меко поведение на централните банки и потенциални понижения на лихвите действат като подкрепа за суровините, тъй като намаляват алтернативната доходност и правят реалните активи по-привлекателни. Исторически, именно комбинацията от ускорена инфлация или инфлационен риск и по-умерена монетарна строгост е средата, в която суровинните цикли се удължават, а не се изчерпват бързо.

В по-дълбок план това, което наблюдаваме, е преход от свят, доминиран от „хартиени“ обещания и финансови множители, към свят, в който физическите ограничения – енергия, метали, инфраструктура – отново диктуват икономическите реалности. Суперцикълът при суровините в този смисъл не е екзотична тема за нишови инвеститори, а отражение на глобална промяна в приоритетите: сигурност на доставките, стратегически ресурси и устойчивост на системата. Докато тези фактори остават активни, движението в суровините изглежда по-малко като пик и повече като ново равнище, около което пазарите тепърва ще се учат да живеят.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.