Снимка: iStock

Настоящото движение в цената на златото не е просто пореден епизод на „бягство към сигурност“, а симптом на по-дълбока промяна в режима, при която няколко макро и геополитически вектора се наслагват едновременно. Фактът, че златото се търгува около и над 4 600 долара за тройунция – ниво, което до неотдавна изглеждаше екстремно – трябва да се разглежда не като кулминация, а като преоценка на риска, който пазарът дълго време подценяваше. Катализаторите този път не идват от един източник, а от рядка комбинация: ерозия на доверието в институциите, военнополитическо напрежение и цикъл на понижаващи се реални лихви.

Институционалният компонент е ключов. Заплахата от наказателни действия срещу ръководството на Federal Reserve отвори тема, която обикновено остава извън пазарното ценообразуване – независимостта на централната банка. Исторически, когато доверието в паричния арбитър се пропуква, златото реагира не като инфлационен хедж, а като алтернатива на самата парична система. Подобна динамика се наблюдаваше през 70-те години, когато съчетанието от геополитически шокове и разколебана монетарна политика доведе до продължителен възход на благородния метал, който продължи дори след първоначалния ценови скок.

Вторият слой е геополитическият. Протестите и насилието в Иран, заедно с публичните изявления на Доналд Тръмп за „силни опции“, връщат на преден план риска от регионална ескалация в Близкия изток. Историческите аналози тук са ясни: при войната в Йом Кипур през 1973 г., при събитията около Ирак през 1990–1991 г. и при инвазията в Ирак през 2003 г. златото реагира с рязко покачване в началната фаза на конфликта, не толкова заради реалния недостиг на активи, а заради рязкото покачване на несигурността и търсенето на несуверенна форма на съхранение на стойност. Разликата днес е, че светът е много по-финансово ливъриджнат, а пазарите – по-бързи, което усилва амплитудата на движенията.

Третият, и често подценяван, фактор е цикълът на лихвите. Данните за заетостта в САЩ и очакванията за нови понижения на лихвите означават спад на реалната доходност – среда, в която активи без доходност като златото стават относително по-привлекателни. Подобна конфигурация се наблюдаваше в периода 2001–2003 г., когато Федералният резерв агресивно понижаваше лихвите след спукването на дотком балона, и отново след 2008 г., когато комбинацията от финансова криза и нулеви лихви изведе златото към тогавашни исторически върхове. Общото между тези периоди не е конкретното ниво на цената, а продължителността на режима: златото не поскъпва еднократно, а се задържа в повишена зона, докато пазарът не възстанови доверие в растежа и институциите.

Важно е да се подчертае, че сегашният възход не е движен от спекулативна еуфория в тесен кръг участници. По думите на редица мениджъри на активи, позиционирането остава дисциплинирано, а част от капитала умишлено не се изтегля, именно защото златото се възприема като стратегически актив в среда на многопластов риск. Среброто, със своята комбинация от инвестиционно и индустриално търсене, допълнително подсилва сигнала за напрежение във физическите пазари, което исторически често съпътства по-дълги възходящи фази при благородните метали.

Въпросът „докъде може да поскъпне златото“ всъщност е подвеждащ, защото предполага линеен край на процес, който по природа е режимен. Историята показва, че при военни конфликти и цикли на понижаващи се лихви златото не се движи към предварително определена цел, а към ниво, при което рискът от геополитика, институционална несигурност и монетарна ерозия е адекватно оценен. Когато тези фактори отслабнат, цената се стабилизира или коригира; когато се засилят, преоценката продължава.

Тихият, но съществен извод е, че настоящите нива на златото отразяват не страх от инфлация, а недоверие към устойчивостта на глобалния ред – и докато този ред остава под въпрос, златото функционира не като спекулативен актив, а като огледало на системния риск, който пазарът тепърва се учи да ценообразува.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.