Снимка: Istock

Темата за „осемте акции, които могат да бъдат гръбнакът на AI“ всъщност е тема за смяна на режима в целия технологичен цикъл: преди две–три години ограничението беше изчислителният капацитет и достъпът до най-добрите ускорители, а сега ограничението се премества към електричеството, охлаждането, пространството в дейтацентровете и договорите за непрекъсната доставка на енергия. В тази рамка анонсите около новото поколение чипове на Nvidia – включително Vera Rubin – звучат като „повече ефективност“, но икономиката на мащаба работи в обратната посока: когато чиповете стават по-способни, общото потребление на енергия на системата може да расте, защото моделите се разширяват, натоварването става 24/7 и инфраструктурата се строи с редундантност, за да няма прекъсвания. Това е и логиката зад тезата на Tortoise Capital, че „гейтът“ вече е токът, а не силиция.

При Modine Manufacturing историята е показателна за това как „незабележимите“ индустриални компании се превръщат в технологична инфраструктура. Modine е позиционирана като доставчик на течно охлаждане за дейтацентрове и ключовият спор не е дали новите чипове ще бъдат по-ефективни, а дали системното охлаждане като нужда ще намалява или ще расте. В този контекст е важно, че Modine се описва като оценена около 11.5 пъти EV/EBITDA за следващата година и с очакван средно-„тинейджърски“ темп на растеж на паричните потоци, докато спадът от около 11% в началото на 2026 г. се интерпретира като комбинация от краткосрочен сантимент и прибиране на печалби след многогодишен силен рън.

IREN и TeraWulf са друг тип залог: не върху технологията, а върху „рециклирането“ на вече осигурени мощности, терени и електроприсъединяване. Тезата тук е, че биткойн-миньорите исторически са оптимизирали за евтина енергия и гъвкаво включване/изключване, докато хостингът за AI дейтацентрове изисква непрекъсната работа и инвестиции в ретрофит, надеждност и договорна дисциплина. Именно затова пазарът гледа на тях като на потенциално „преоценяеми“ активи: ако успеят да подпишат договори с хиперскейлъри или големи наематели на капацитет, те могат да минат от логика на цикличен миньор към логика на инфраструктурен оператор, което обикновено носи различен множественик. В статията се подчертава, че въпреки ръстовете им, те все още се търгуват на едноцифрени EV/EBITDA множественици спрямо следващогодишни оценки, а „скритата стойност“ е в наличния капацитет и по-ранния им старт в осигуряване на земя и енергийни сделки.

Williams и ProPetro пренасят AI темата в света на традиционната енергетика, където ключовата дума вече не е „барели“ или „обеми газ“, а „непрекъсваемост“ и „локално генериране“. Williams е описана като играч, който освен че доставя природен газ чрез тръбопроводи, намира пазарна ниша в power-generation решения около компресорните си активи и възможността да „стаква“ такива мощности, за да обслужва дейтацентрове — тоест превръща средстрийм инфраструктурата в част от електроенергийния отговор на AI. Показателно е и че анализатори като Jefferies публично коментират, че това направление е в „ранни ининги“, което на институционален език означава: пазарът още няма установен модел за оценяване на този поток приходи. ProPetro пък е представена като най-„евтиният“ на хартия залог в групата, с посочено оценяване около 5.5 пъти EV/EBITDA за следващата година и с аргумент за потенциална преоценка, ако успее да изпълни план за растеж на бизнеса с електрозахранване и генератори; тук рискът е класическият — нисък множественик може да означава възможност, но може да означава и структурно недоверие на пазара към изпълнението.

Constellation Energy и Vistra са ядрото на „електрическия“ слой на AI, защото те свързват технологичната експанзия с реалния недостиг на базова, надеждна и нисковъглеродна мощност. В аргументацията Constellation е поставена като предпочитан пример именно заради механизма на ядрен продуктов данъчен кредит, който създава ценови „под“ и по този начин дерискова част от бизнес модела на производител, продаващ на едро в нерегулиран пазар. Това е важен детайл за 2026 г., защото когато капиталът стане по-скъп, пазарът плаща премия за предвидимост на паричните потоци, а „подът“ работи като институционална застраховка срещу ниски спот цени. При Vistra, освен общата ядрена експозиция, допълнителен катализатор е корпоративното договаряне на дългосрочна енергия за AI: Reuters съобщи, че Meta е сключила 20-годишни споразумения за закупуване на електроенергия от ядрени мощности на Vistra и паралелно развива проекти със SMR компании, което е емблематично за новия режим „хиперскейлърът купува ток като суровина“.

Oklo и Amentum допълват „ядрения“ разказ с две различни, но свързани линии: бъдещото производство и инфраструктурата на целия цикъл, включително отпадъците. Oklo получи силно медийно внимание около сделка/споразумение с Meta, включително параметри, които в пазарните коментари се свързват с мащабиране на бъдещ ядрен кампус и с предварително финансиране/подкрепа по ранни етапи — важен момент за сектор, в който капиталовият риск и регулаторната несигурност са най-големият „спред“. Но тук идва и „възрастният“ слой на темата: ако ядрената енергия се превърне в реален отговор на AI натоварването, веригата не свършва с реактора и договора за ток; тя включва разрешителни, гориво, логистика и дългосрочно управление на отпадъци. Именно там Amentum е позиционирана като бенефициент чрез дългосрочни договори с Department of Energy за почистване и управление на наследени ядрени обекти — не толкова „растежна“ история, колкото инфраструктурна услуга с продължителност и относителна предвидимост, което често се оценява различно в периоди на макро несигурност.

Общото между тези осем компании е, че те преместват AI наратива от „кой има най-бързия чип“ към „кой може да осигури непрекъсваема физическа среда за изчислението“ — електричество, охлаждане, пространство, договори и регулаторна инфраструктура — и точно в тази трансформация се крие рискът: не в липсата на търсене, а в това, че физическите ограничения са по-бавни за разширяване от софтуерните мечти, което прави победителите по-скоро въпрос на изпълнение, капиталова дисциплина и достъп до енергийни мрежи, отколкото на чиста технологична елегантност.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.