Снимка: iStock

Далеч от шума на заглавията и паниката в социалните мрежи, фундаментът на геополитическата сцена в Близкия изток изпраща сигнал, който е трудно да бъде игнориран. Това, което наблюдаваме в Иран през последните три седмици, не е просто поредната вълна на гражданско неподчинение, а структурен трус, заплашващ да дестабилизира крехкото равновесие в целия регион. Докато глобалният поглед често се плъзга по повърхността на събитията, истинската история се пише в дълбочината на кризата – там, където икономическото отчаяние среща политическата безизходица. Ситуацията в Техеран вече надхвърля рамките на локален бунт и придобива очертанията на катализатор, който може да въвлече външни сили в конфликт с непредсказуеми последици за енергийните пазари и глобалната сигурност.

Вглеждайки се в мрачната статистика, виждаме не просто цифри, а карта на ескалиращо напрежение, което системата вече не може да скрие. Докладваните жертви – вариращи между 116 и 192 души, включително непълнолетни – са само върхът на айсберга в среда на почти пълно информационно затъмнение, където интернет свързаността е сведена до едва 1%. Този дигитален вакуум, съчетан с изтичащите кадри на препълнени морги и масови арести на над 2600 души, създава когнитивен дисонанс спрямо опитите на президента Пезешкиан да предложи диалог. Думите за „изслушване на проблемите“ звучат кухо на фона на реалността, където държавната машина реагира с куршуми, а не с реформи. Това разминаване между официалната реторика и действията на терен е класически индикатор за режим, който губи контрол върху наратива и преминава към режим на чисто физическо оцеляване.

Анализирайки макро рамката, става ясно, че вътрешната нестабилност в Иран директно захранва апетита за външна намеса. Информацията, че американската администрация начело с Доналд Тръмп разглежда сериозно опции за военни удари, включително по невоенни обекти, вкарва нова променлива в уравнението. За разлика от предишни периоди на напрежение, сега виждаме координация между вътрешния натиск, воден от фигури като Реза Пахлави, и външната заплаха. Реакцията на иранските хардлайнери, заплашващи с удари по американски и израелски цели, показва, че Техеран е готов да екстернализира конфликта, за да консолидира вътрешния фронт. Това е игра с нулева сума, при която рискът от грешна преценка и неконтролируема ескалация е най-високият от години насам.

Психологическата динамика на пазарите и населението в момента се намира в точка на пречупване. Страхът, който традиционно е основният инструмент на автократичните режими, започва да губи своята ефективност, когато бъде заменен от отчаяние. Хората по улиците, които продължават да протестират въпреки предупрежденията и насилието, демонстрират смяна на колективния манталитет – от пасивност към активна съпротива. За инвеститорите и наблюдателите това е сигнал за повишена волатилност; когато една нация престане да се страхува от последствията, предсказуемостта на процесите изчезва, а хаосът става новата норма.

Сравнявайки събитията с исторически прецеденти, настоящият момент напомня на късните етапи на предишни революционни цикли, но с една съществена разлика. Докато през 2009 или 2019 година режимът успяваше да потуши бунтовете чрез изолация и репресия, днес икономическата основа е толкова ерозирала, че системата няма ресурс да купи социален мир. Подобно на ситуацията преди 1979 година, комбинацията от икономически крах и загуба на легитимност създава вакуум, който или ще бъде запълнен от радикална промяна, или ще доведе до дълготраен и кървав граждански конфликт. Историята ни учи, че когато протестите преминат третата седмица, те престават да бъдат инцидент и се превръщат в процес.

Основната теза тук е, че устойчивостта на режима вече не зависи от неговата сила, а от степента на решителност на неговите противници – както вътрешни, така и външни.

В крайна сметка, пазарът и геополитиката са механизми за дисконтиране на бъдещето, а не за отразяване на миналото. Истинският въпрос не е дали ще има още протести, а как глобалната общност ще реагира на евентуалния вакуум във властта в Техеран. Графиката на риска в региона търси ново равновесие и то вероятно ще мине през период на силна турбуленция. Печеливши в този хаос ще бъдат онези, които разбират, че тишината, наложена от интернет затъмнението, не е знак за спокойствие, а предвестник на буря. Историята не е в броя на жертвите, а в необратимата промяна на доверието, което веднъж загубено, не може да бъде възстановено със сила.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.