Снимка: Istock

Последният доклад за заетостта в САЩ за 2025 г. не донесе драматичен шок, но ясно затвори една година, в която американският пазар на труда премина от двигател на икономическата устойчивост към зона на нарастващо съмнение. Добавените едва 50 хиляди работни места през декември са под очакванията на икономистите и се вписват в по-широка картина на системно отслабване на наемането, което вече не може да бъде обяснено с еднократни фактори или статистически шум. Макар равнището на безработица да се понижи до 4.4%, този спад идва не толкова от ускоряване на търсенето на труд, а от промени в динамиката на работната сила и по-бавен ръст на предлагането.

Числата, разгледани в дълбочина, очертават пазар на труда в режим на „задържано дишане“. Средният месечен ръст на заетостта през 2025 г. от около 49 хиляди е най-слабият извън рецесионни периоди в съвременната статистика, което подсказва, че икономиката функционира близо до точката, в която компаниите вече не се разширяват агресивно, но и не преминават към масови съкращения. Именно тази конфигурация – често описвана като „no-hire, no-fire“ – създава усещане за стабилност на повърхността, но генерира нарастващо напрежение под нея, особено за работниците, които вече са извън пазара.

Ревизиите на предходните месеци допълнително подсилват този сигнал. Корекциите надолу за октомври и ноември показват, че слабостта не е концентрирана в края на годината, а е по-скоро последователна тенденция. В този контекст спадът на безработицата изглежда парадоксален, но той се обяснява с по-бавния растеж на работната сила, включително вследствие на по-строга имиграционна политика, която ограничава притока на нови работници. Това е класически пример за ситуация, в която headline показателят – безработицата – изглежда устойчив, докато подлежащият поток от нови работни места отслабва.

Психологическите индикатори са може би най-тревожната част от картината. Данните на Нюйоркския клон на Federal Reserve показват, че възприеманата вероятност за бързо намиране на работа след загуба на текущата е достигнала рекордно ниски нива през декември. Делът на дългосрочно безработните – хора без работа над 27 седмици – се е повишил до 26% от всички безработни, най-високото равнище от началото на 2022 г. Това е типичен белег на късен цикъл: системата все още не „изпуска“ масово служители, но тези, които веднъж излязат, срещат все по-големи трудности да се върнат.

От макроикономическа гледна точка тази конфигурация поставя Federal Reserve в деликатна позиция. Пазарът на труда вече не е източник на инфлационен натиск чрез ускорен ръст на заплатите, но все още е достатъчно стабилен, за да не оправдае паническа реакция. Исторически подобни периоди – като 2006–2007 г. или по-меката версия от 2019 г. – често предхождат по-ясно забавяне на икономическата активност с няколко тримесечия закъснение. Разликата днес е, че фискалната и паричната среда е значително по-рестриктивна, което означава, че буферите за абсорбиране на шокове са по-малки.

За финансовите пазари този доклад не е сигнал за рецесия, а за промяна на режима. Акциите традиционно реагират по-нюансирано на подобни данни: слабият ръст на заетостта ограничава аргументите за по-нататъшно затягане на политиката, но същевременно подкопава увереността в устойчивия растеж на печалбите. При облигациите подобна среда поддържа интереса към по-дългия край на кривата, докато доларът губи част от подкрепата си от разликите в икономическия импулс спрямо други региони. Рискът не е в самите 50 хиляди работни места, а в това, че те се вписват в година на системно отслабване, което променя очакванията за 2026 г.

Тихият, но съществен извод от последния доклад е, че американският пазар на труда вече не е двигателят, който компенсира всички останали слабости на икономиката, а по-скоро огледало на един по-зрял и по-крехък цикъл, в който стабилността се запазва не чрез растеж, а чрез инерция – състояние, което може да продължи известно време, но рядко остава без последствия.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.