Снимка: iStock

Мнението на Скот Бесент, че основната лихва на Федералния резерв остава „съществено над“ неутралното равнище, не е просто техническо изказване, а рамкиране на целия макроразказ за 2026 г. В контекста на икономика, която се охлажда постепенно, но не показва класически рецесионни симптоми, подобна позиция издава напрежението между желанието за овладяване на инфлационните остатъци и риска от прекомерно затягане. Неутралната лихва по дефиниция е онази точка, при която паричната политика нито стимулира, нито ограничава растежа, а твърдението, че текущите нива са значително над нея, поставя акцента върху рестриктивния характер на режима, в който пазарите навлизат през тази година.

От макро перспектива това означава, че Federal Reserve продължава да действа с предпазливост, дори на фона на забавяща се инфлация и по-умерени данни за заетостта. Исторически подобни фази – когато реалните лихви са положителни и над неутралното ниво – са свързани с пренареждане на капиталовите потоци, а не с резки пазарни сривове. През 1995–1996 г. и в по-малка степен през 2018 г. подобна конфигурация доведе до забавяне на цикличните сектори и по-висока селективност при растежните активи, без системен шок. Разликата днес е, че нивото на дълга – публичен и корпоративен – е значително по-високо, което прави чувствителността към лихвите по-остра.

За пазарите на акции посланието на Бесент се превежда като сигнал за по-дълъг период на дисциплина. Високите спрямо неутралното лихви обикновено ограничават експанзията на оценките, особено при компании, чиито парични потоци са силно изнесени в бъдещето. Това не означава автоматично натиск върху целия пазар, а по-скоро продължаваща ротация – от сектори, зависими от евтин капитал, към такива с по-устойчиви маржове и реални текущи печалби. Психологическият ефект е също толкова важен: инвеститорите стават по-чувствителни към всяко отклонение в печалбите, тъй като „буферът“ от ниски лихви вече не съществува.

При облигациите подобна реторика подсилва идеята, че доходностите ще останат относително високи в реално изражение, дори ако номиналните лихви започнат да се движат по-ниско в по-късен етап. Това поддържа привлекателността на дългосрочните американски държавни ценни книжа като инструмент за доход, но също така означава, че волатилността по кривата няма да изчезне бързо. За долара подобна среда традиционно е подкрепяща, тъй като разликата в лихвените режими спрямо Европа и Азия остава в полза на САЩ, макар че ефектът вече е до голяма степен отразен в текущите нива.

При суровините и златото интерпретацията е по-нюансирана. Лихви над неутралното равнище увеличават алтернативната цена на държане на активи без доходност, което по принцип ограничава апетита към благородни метали. В същото време, ако пазарите започнат да възприемат тази политика като риск за растежа, защитната функция на златото може да се активира отново. Това двойствено поведение е характерно за късни фази на цикъла, когато инфлационният страх отслабва, но растежният риск още не е напълно материализиран.

Същественото в думите на Бесент не е конкретна прогноза за лихвите, а сигналът, че 2026 г. ще бъде година на баланс, а не на рязък завой. Пазарите ще трябва да се адаптират към среда, в която паричната политика остава рестриктивна по замисъл, а не по инерция, което поставя фокуса върху реалните фундаментални потоци и намалява толерантността към спекулативни наративи – една тиха, но дълбока промяна в психологическия режим на глобалните активи.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.