Снимка: iStock

Загубата на xAI през последното тримесечие не е аномалия, а концентриран израз на начина, по който се изгражда власт в епохата на генеративния изкуствен интелект, където финансовият резултат в кратък хоризонт е вторичен спрямо стратегическото позициониране. Нетната загуба от 1.46 млрд. долара за септемврийското тримесечие, разширяваща се от около 1 млрд. долара в предходния период, изглежда на пръв поглед като знак за неефективност, но в контекста на AI надпреварата тя по-скоро показва скоростта, с която компанията се опитва да навакса вече изградено технологично и инфраструктурно предимство на водещите играчи. Приходите, които почти се удвояват последователно до около 107 млн. долара, не компенсират дори малка част от разходите, но тук те не са водещият индикатор; водещият индикатор е темпото на капиталово изгаряне – близо 7.8 млрд. долара за първите девет месеца на годината – което дефинира агресивността на стратегията.

xAI, зад която стои Elon Musk, се опитва да влезе в пазар, който вече е разделен между няколко екосистеми с дълбоки мрежови ефекти. За разлика от класическите софтуерни стартъпи, тук не става дума за изграждане на продукт и последваща монетизация, а за паралелно строене на три неща: модели от граничен клас, собствен или полу-собствен изчислителен капацитет и бранд, който да бъде възприет като „платформа“, а не като услуга. Именно тази тройна структура обяснява защо разходите растат експоненциално още преди бизнес моделът да е стабилизиран.

Аналогията с OpenAI и ChatGPT е показателна. В първите години ChatGPT също беше дълбоко губещ продукт, но разликата е, че OpenAI успя сравнително рано да се позиционира като де факто стандарт за потребителски генеративен AI. Това създаде асиметрия: огромни разходи, но и бързо натрупване на потребители, данни и интеграции, които по-късно позволиха корпоративна монетизация и стратегически партньорства. Пазарната оценка на OpenAI, която вече се движи в десетки милиарди долари, не отразява текущи печалби, а очакването, че ChatGPT е „интерфейсът“ към AI за масовия и корпоративния свят. Именно тази логика стои зад разговорите за бъдещо IPO на ChatGPT/OpenAI – не като класическо публично предлагане на печеливша компания, а като листване на инфраструктурен актив от нов тип, сравним по значение с големите облачни платформи в предходното десетилетие.

xAI се намира в различна позиция. Тя няма първоначалния „победител взема всичко“ момент, който ChatGPT изживя, и затова е принудена да компенсира с капитал и скорост. Увеличеното финансиране от 20 млрд. долара в разширения Series E кръг показва, че инвеститорите разбират тази логика и са готови да финансират загуби в замяна на шанс за пробив. Това е класически венчърен компромис, но в много по-голям мащаб от историческия, защото цената на влизане в елитната група на AI моделите вече се измерва не в стотици милиони, а в десетки милиарди.

Сравнението с Google и неговия модел Gemini допълнително изяснява картината. Google може да си позволи години на агресивни инвестиции и вътрешни трансфери на капитал, защото AI е надграждане на вече доминиращ бизнес модел, а не екзистенциален залог. Gemini не трябва да доказва жизнеспособност като самостоятелна компания; той трябва да защити рекламната и облачната екосистема на Google от ерозия. xAI, обратно, няма такава защитна мрежа. За нея AI не е защита на стар бизнес, а единственият бизнес. Това прави загубите ѝ по-видими и психологически по-тежки за пазара, въпреки че в абсолютна стойност те са логични спрямо амбицията.

Тук се появява и връзката с „физическите“ AI залози, често описвани чрез компании като Nvidia и Tesla. Nvidia печели от всяка фаза на този цикъл, защото продава „лопатите“ в златната треска – изчислителния хардуер, без който нито ChatGPT, нито Gemini, нито xAI могат да съществуват. Tesla, от своя страна, залага на AI като софтуерен мозък на физически продукти – автономно шофиране, роботика, енергийни системи – което ѝ позволява да разпределя разходите за AI върху вече съществуваща производствена база. xAI няма такъв лукс; тя трябва да изгради всичко от нулата, включително центрове за данни и достъп до най-скъпия хардуер.

Загубата на xAI следователно не трябва да се чете като провал, а като цена на наваксване в пазар, където ранният лидер вече е заел централната позиция. Разликата между ChatGPT и xAI в този момент напомня разликата между първата доминираща социална мрежа и всички следващи претенденти: вторите харчат повече за всеки допълнителен потребител и за всяка единица внимание. В същото време пазарът оценява не текущия баланс, а вероятността дадена платформа да се превърне в системно важна.

Предстоящото IPO на ChatGPT/OpenAI, ако и когато се случи, ще играе ролята на референтна точка за целия сектор. То ще покаже дали публичните пазари са готови да приемат AI компания, чиято оценка е изградена върху стратегическа незаменимост, а не върху класическа рентабилност. Ако този тест бъде успешен, загубите на xAI ще изглеждат ретроспективно като логичен етап от изграждането на алтернатива в система, която иначе би се превърнала в монополна. Ако тестът се провали, именно компаниите с най-голямо изгаряне на капитал ще усетят първи промяната в апетита към риск.

Историята тук не е в самата загуба от 1.46 млрд. долара, а в това, което тя символизира: генеративният AI вече е инфраструктурна надпревара, а не софтуерен експеримент, и в такава надпревара счетоводната печалба е закъснял индикатор, докато истинската битка се води за мащаб, скорост и място в съзнанието на пазара.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.