Снимка: Istock

Краят на 2025 донесе онзи рядък момент, в който Фед говори едновременно „меко“ и „твърдо“. Меко – защото вече е направил три поредни понижения на лихвите, включително през декември с още 25 базисни пункта. Твърдо – защото в протоколите ясно личи желание да се натисне пауза „за известно време“, докато централната банка се увери, че инфлацията наистина се връща към целта, а икономиката не прегрява отново. Това е важна промяна на режима: вместо пазарът да се надява на автоматична поредица от намаления, Фед сякаш казва „свършихме първата част от работата, сега чакаме данните да ни дадат разрешение за следващ ход“.

Проблемът е, че данните говорят на два гласа. От едната страна стои трудовият пазар: безработицата се е покачила плавно през 2025 и е стигнала 4.6% през ноември, което е видимо вълнение за Фед, защото при продължаващо охлаждане рискът е да се „плъзне“ към по-рязко влошаване. Именно този аргумент е помогнал да се оправдае декемврийското намаление. От другата страна стои инфлацията: част от членовете са тревожни, че напредъкът е започнал да зацикля, и че ако хората и бизнесът започнат да очакват по-високи цени като „новото нормално“, процесът на дезинфлация може да се обърне внезапно. В такава среда паузата не е знак за слабост, а опит за контрол върху риска – да не се прережат лихвите твърде бързо и после да се налага болезнено връщане назад.

Допълнителният пласт е ликвидността. Протоколите подсказват, че Фед е забелязал признаци на изтъняване в паричните пазари – спредовете между ключови краткосрочни лихви и лихвата върху резервите се разширяват, като някои участници сравняват динамиката с 2019, когато пазарите на финансиране се „запънаха“ и Фед трябваше да се намеси. Затова се обсъжда постепенно разширяване на баланса чрез покупки на краткосрочни държавни книжа (Treasury bills) – не като ново „количествено облекчаване“ в класическия смисъл, а като техническо управление на системната ликвидност. Това е важно за 2026, защото означава, че дори при пауза на основната лихва, Фед може да действа през „водопроводите“ на финансовата система, ако усети напрежение.

Пазарната логика при такъв режим е проста: когато централната банка не бърза да намалява лихвите, „лесните“ печалби от поскъпване на активи само заради по-евтин капитал стават по-трудни. Високите оценки започват да изглеждат по-уязвими, защото дисконтовият фактор остава висок за по-дълго. В същото време, ако Фед наистина е близо до „меко приземяване“, риск-активите могат да продължат да се държат стабилно – но вече ще им трябва по-сериозна подкрепа от реални печалби и устойчиви маржове, а не само от надежда за по-евтини пари. Затова 2026 се очертава като година на по-изразено разделение: компании със силно ценообразуване и дисциплина в разходите могат да се представят добре, докато тези, които разчитат на евтино финансиране или на прекалено оптимистични прогнози, могат да се сблъскат с „пазар на търпението“, в който всяко разочарование тежи повече.

В този контекст, основните параметри от протоколите и очакванията могат да се подредят така:

Ако трябва да се формулира големият извод: Фед изглежда влиза в 2026 не като институция, която гони растеж на всяка цена, а като институция, която иска да „заключи победата“ над инфлацията, без да счупи пазара на труда. Това е баланс върху тънко въже. Ако инфлацията остане лепкава, паузата може да се удължи и това да задържи натиск върху оценките. Ако трудовият пазар се пропука по-рязко, Фед ще бъде под натиск да възобнови намаленията, но тогава рискът е да отвори нов цикъл на ценови напрежения. А ако ликвидността в паричните пазари се напрегне, може да видим действия по баланса, които изглеждат като „скрита подкрепа“, без да променят официалния лихвен курс.

Точно затова протоколите са повече от бюрократичен документ: те описват психологията на управлението на риска. И тази психология казва, че 2026 вероятно няма да бъде година на безгрижна еуфория от евтини пари, а година на селективност, дисциплина и по-висока цена на грешките – както за инвеститорите, така и за самия Фед.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на актива на финансовите пазари.