Снимка: iStock

Когато борсовите индекси в една икономика, която десетилетия наред беше синоним на стагнация и дефлация, започнат годината с най-мощното си рали от 36 години насам, това не е просто статистическа аномалия, а акт на финансов екзорсизъм. Стартът на 2026 година в Токио, маркиран от скок на Nikkei 225 до исторически връх от 52 518 пункта, изпраща сигнал, който надхвърля обичайната пазарна шумотевица. Това движение символизира края на психологическата травма от „изгубените десетилетия“ и началото на нова ера, в която японските акции вече не са „капан за стойност“, а предпочитана дестинация за глобалния капитал. Инвеститорите, както чуждестранни, така и местни, вече не купуват просто надежда за възстановяване; те купуват структурната трансформация на корпоративна Япония, подплатена от агресивните политики на премиера Санае Такаичи.

Задвижван от комбинираната енергия на два мощни потока, пазарът регистрира ръст от над 4% само за 48 часа — динамика, която обикновено се асоциира с развиващи се, а не с развити пазари. На макро ниво, чуждестранните инвеститори извършват мащабна ротация, привлечени от крещящата разлика в оценките: докато американският пазар е разпънат до пределни коефициенти цена/печалба (P/E), японските „сини чипове“ предлагат качество на значително по-ниска цена. Това е класически арбитраж на стойност, подсилен от очакванията за лихвени съкращения в САЩ, които биха запазили глобалната ликвидност висока, без непременно да сринат долара до нива, които да наранят японския износ. „Евтиното“ вече не е достатъчно условие за покупка, но когато „евтиното“ срещне „растящото“, капиталът няма избор, освен да влезе.

Фундаментално погледнато, двигателят на този растеж има и втори, по-интересен цилиндър — вътрешното потребление на финансови продукти. Японските домакинства, които традиционно държаха спестяванията си в брой или нискодоходни депозити, преживяват поведенческа революция чрез данъчно облекчените сметки NISA (Nippon Individual Savings Account). Началото на годината съвпада с масовото захранване на тези сметки, създавайки вълна от ликвидност, която действа като буфер срещу всяка външна волатилност. Психологията тук е ключова: след десетилетия на предпазливост, японският дребен инвеститор започва да изпитва класически FOMO (страх от пропускане). Когато съседът печели от борсата, а инфлацията ерозира депозитите, пасивните пари се превръщат в активни, създавайки самоподдържащ се цикъл на поскъпване.

Правейки паралел с 1990 година — годината, която служи като бенчмарк за днешния рекорд — откриваме фундаментални разлики, които са важни за оценката на риска. През 1990 г. Япония беше в края на най-големия спекулативен балон в историята, характеризиращ се с безумни оценки на имотите и корпорациите. Днес, въпреки рекордните върхове на индексите, корпоративните баланси са по-здрави, управлението е по-прозрачно, а възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) е приоритет, наложен от самата борса. Тогавашният пик беше връх на арогантността; днешният връх е резултат от десетилетие на болезнено преструктуриране. Това обаче не означава липса на риск — когато пазарът започне да „калкулира съвършенство“, всяко разочарование в корпоративните отчети може да предизвика болезнена корекция.

Въпреки че еуфорията доминира заглавията, геополитическата сянка остава дълга и не бива да бъде игнорирана. Ситуацията във Венецуела и потенциалната реакция на блока Русия-Китай-Индия е „черният лебед“, който може да пренареди приоритетите на инвеститорите за една нощ. Япония, като енергийно зависима икономика и ключов съюзник на САЩ в Пасифика, е изключително чувствителна към глобални трусове. Ако конфликтът ескалира или веригите на доставка бъдат нарушени, премията за риск ще скочи, а чуждестранният капитал, който днес влиза с такава лекота, може да излезе със същата скорост. Анализаторите като Масаюки Дошида предупреждават, че докато 55 000 пункта изглеждат постижими при добри отчети, външните шокове остават извън контрола на корпоративните бордове.

Инвеститорите трябва да разчетат този старт на годината не като гаранция за безкраен растеж, а като сигнал за промяна на режима. Политиката на премиера Такаичи за икономически стимули и фокус върху стратегическите сектори дава на пазара политически „гръб“, който липсваше в предишни периоди на несигурност. Но този политически комфорт носи и опасност от самодоволство. Пазарът разчита, че изкуственият интелект и технологичните иновации ще продължат да дърпат печалбите нагоре, но устойчивостта на това "AI рали" все още подлежи на доказване през 2026 година.

Пазарът се нуждае от убедителна история за бъдещето. А историята днес е, че Япония най-накрая е готова да излезе от сянката на миналото си, стига светът около нея да не потъне в хаос.

Материалът е с аналитиче характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.