Снимка: iStock

Докато светът все още се опитва да осмисли последствията от дигиталната революция, във финансовите подземия на Уолстрийт и технологичните инкубатори на MIT тихомълком се извършва много по-радикална трансформация, която заплашва да пренапише социалния договор на съвременния капитализъм. Индустрията на пазарите за прогнози, водена от платформи като Polymarket и Kalshi, вече не се задоволява с ролята на екзотичен експеримент за любители на статистиката; тя агресивно налага наратива, че представлява „най-точният инструмент, с който човечеството разполага“. Но зад тази високопарна реторика за извличане на колективна мъдрост прозира една много по-сурова и цинична реалност, която изкристализира по шокиращ начин в първите дни на 2026 година. Печалбата от близо половин милион долара, генерирана от анонимен търговец чрез залози за свалянето на Николас Мадуро — направени в момент, когато официалните шансове бяха нищожни, а американските спецчасти вероятно вече са били в движение — не е просто пазарен успех. Това е симптом за дълбок структурен разлом, при който достъпът до секретна държавна информация се превръща в най-доходния актив на един дерегулиран пазар.

Разглеждайки анатомията на този конкретен случай, ние виждаме как идеята за „ефективните пазари“ се сблъсква челно с реалността на информационната асиметрия. В традиционните финанси търговията с вътрешна информация е тежко престъпление, преследвано с цялата строгост на закона, защото подкопава доверието в системата. В новата вселена на пазарите за събития обаче, моралният компас е счупен. Когато един играч може да заложи 33 000 долара на геополитическо събитие с ниска вероятност и да излезе с 400 000 долара печалба часове по-късно, това поставя въпроса дали тези платформи наистина измерват „мъдростта на тълпата“ или просто предоставят удобен механизъм за монетизиране на инсайдерски знания от държавни служители, военни или корпоративни директори. Реакцията на Вашингтон и планираното законодателство от конгресмена Ричи Торес са закъснял опит за поставяне на бариери там, където конете отдавна са избягали от конюшнята.

Въпреки че основателите на тези борси, подкрепяни от институционални гиганти като CME Group и Cboe, непрекъснато говорят за „гражданска полза“ и възможност за обикновения човек да се „застрахова“ срещу бедствия, данните разказват съвсем различна история. Статистиката от Kalshi е безпощадна: в периоди на затишие, до 90% от обема на търговията не е свързан с избори, лихвени проценти или климатични промени, а със спортни залози. Това демаскира грандиозните претенции на индустрията. Вместо да създадат нов клас активи за управление на риска, тези платформи ефективно са създали високотехнологичен букмейкърски пункт, който заобикаля традиционните регулации за хазарта под претекста на финансова иновация. За младото поколение, което вече гледа на икономиката като на „нагласена игра“, тези пазари предлагат илюзорния шанс за бързо забогатяване, експлоатирайки същите допаминови механизми, които превърнаха социалните мрежи и крипто търговията в машини за зависимост.

Дълбоко тревожен е и начинът, по който се дефинира „истината“ в този нов свят. Епизодът с класацията „Личност на годината“ на списание Time е перфектната илюстрация за крехкостта на обективната реалност, когато тя стане обект на залог. Когато корицата на списанието показа не един човек, а група „Архитекти на AI“, платформите реагираха по коренно различен начин — Kalshi прие всички изобразени лица за победители, докато Polymarket промени правилата в последната минута, добавяйки нова опция. Този хаос показва, че „машините за истина“ всъщност са зависими от субективните интерпретации на своите администратори. В свят, където милиони долари зависят от семантиката на един договор, понятието за факт става плаващо, а доверието в арбитъра е поставено на карта. „Истината“ вече не е абсолютно понятие, а дериватив, чиято стойност се определя от дребния шрифт в условията на залога.

Още по-мрачен е хоризонтът, когато разгледаме етичните граници, които тези пазари преминават с лекота. Икономическата теория отдавна предупреждава за риска от т.нар. „пазари за убийства“, където финансовият стимул може да мотивира реално насилие. Когато Polymarket позволява залози върху това дали йеменските хути ще ударят Израел или дали убиецът на изпълнителния директор на UnitedHealthcare ще бъде екстрадиран, ние навлизаме в опасна територия. Тук наблюдателят престава да бъде пасивен; той става икономически заинтересован от ескалацията на конфликт или извършването на престъпление. Това не е просто „хеджиране“; това е геймификация на човешката трагедия, при която смъртта и разрушението се превръщат в тикери на екрана, оцветени в зелено или червено в зависимост от вашата позиция.

Липсата на адекватен регулаторен отговор в САЩ само усилва усещането за предстояща катастрофа. Комисията за търговия със стокови фючърси (CFTC), която би трябвало да е „полицаят на ъгъла“, е описана като институция в отстъпление — с намален състав, политически натиск и съдебни загуби, които ограничават правомощията ѝ да спира изборните залози. Встъпването в длъжност на администрация, която открито подкрепя дерегулацията и спекулативния капитал, създава перфектната буря. Свързването на фигури от обкръжението на Тръмп с тези платформи и плановете на Robinhood да навлезе в сектора, предвещават „суперцикъл“ на пазарите за прогнози. Това означава, че вместо затягане на контрола, ние вероятно ще видим пълна интеграция на този модел в мейнстрийм финансите, където всеки аспект от живота — от резултатите на изпитите до продължителността на браковете на знаменитостите — ще има цена купува/продава.

Следователно, големият риск тук не е просто загубата на пари от наивни дребни инвеститори, които се изправят срещу инсайдери с вътрешна информация. Рискът е екзистенциален и културен. Ние сме свидетели на финалния етап на финансов нихилизъм, при който обществото спира да се опитва да поправи проблемите си и вместо това започва да залага на тяхното развитие. Когато „застраховката“ срещу политически хаос стане по-доходна от предотвратяването му, стимулите на обществото се преобръщат наопаки. Идеята, че пазарите винаги са прави, тук достига своята гротескна крайност — пазарът може да е прав за падането на едно правителство, защото пазарните участници са тези, които са платили за неговото сваляне.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.