Снимка: iStock

Първата пълна седмица на търговия за 2026 г. идва като своеобразно „връщане към нормалния ритъм“ след миналогодишните прекъсвания в потока от данни заради 43-дневното спиране на работата на държавната администрация, което обхвана целия октомври и част от ноември, и точно затова фокусът на пазарите се свива до една-единствена ос: дали трудовият пазар на Съединените щати продължава да се охлажда контролирано, или започва да се пропуква по начин, който би променил цената на парите, печалбите и оценките едновременно. Началото на годината вече подсказа психологическия фон: в празнично съкратената седмица сините чипове поведоха, като индексът на тридесетте най-големи компании прибави 319 пункта, или 0.66%, по-широкият индекс се повиши с около 0.2%, а технологичният индекс остана почти без промяна на фона на разминаване вътре в големите технологични имена и силен импулс при част от полупроводниковите компании. Това е типичен старт на година, в която инвеститорите искат едновременно да запазят разказа за растежа и да проверят дали той има „под“, тоест дали икономическата база може да носи високите нива на акциите без нова вълна на инфлация.

Ключовият тест идва в петък с данните за заетостта през декември, защото те ще върнат “компаса” на пазара към реалната икономика и към очакванията за политиката на централната банка още преди първото заседание за годината. Очакването е за забавяне на наемането в последния месец на 2025 г., като новите работни места извън земеделието се прогнозира да са 55 хиляди след 64 хиляди през ноември, а безработицата – която през ноември достигна четиригодишен връх от 4.6% – се очаква да се понижи с 0.1 процентен пункт до 4.5%. Тези две числа заедно носят важен нюанс: пазарът е готов да приеме по-бавно наемане, но ще бъде чувствителен към това дали по-бавното наемане е “меко охлаждане” или е начало на по-широко отслабване, което да зарази потреблението и печалбите. Дори малка промяна в посоката на безработицата има силен поведенчески ефект, защото в среда на високи оценки инвеститорите реагират не толкова на абсолютните стойности, колкото на тенденцията и на риска тенденцията да се ускори.

Също толкова важни ще бъдат заплатите, защото именно те мостят трудовия пазар към инфлационния разказ. Прогнозата е средното почасово заплащане да нарасне с 0.3% на месечна база след 0.1% през ноември, а на годишна база да се ускори леко до 3.6% от 3.5%. Тук пазарът ще търси баланс: ако заплатите ускорят, а заетостта се забави, се появява неприятната комбинация “по-слаб растеж, по-лепкави цени”, която държи централната банка предпазлива. Ако заплатите останат умерени, а заетостта се забавя плавно, това е по-съвместимо с идеята за по-лесна парична среда по-късно. И точно затова данните през седмицата са подредени като „предварителен разказ“ към петък: не само окончателният отчет, а и междинните сигнали ще формират очакванията още от сряда и четвъртък.

Преди самия петъчен отчет ще видим частния доклад за заетостта, където очакването е промяна от плюс 48 хиляди работни места след предходен спад от 32 хиляди, както и данните за свободните работни места, където се очакват около 7.72 милиона спрямо 7.67 милиона. Това не са просто статистики, а “температури” на пазара на труд: свободните места показват дали фирмите още търсят хора или вече се отдръпват, а частният отчет често подсказва дали петъчният резултат може да изненада. В четвъртък се очакват и първоначалните молби за помощи при безработица – 215 хиляди спрямо 199 хиляди преди това – както и продължаващите молби – около 1.9 милиона спрямо 1.86 милиона. Ако тези числа тръгнат нагоре едновременно, пазарът започва да „чете“ не само охлаждане, а натиск, и тогава цената на риска се пренастройва още преди петък. От другата страна стоят условията за финансовите очаквания: към петък пазарите вече оценяват с около 85% вероятност, че централната банка ще остави лихвите без промяна на предстоящото заседание, като диапазонът е 3.5%–3.75%, и това означава, че изненадата в данните за труда ще се преведе директно в преоценка на пътя на лихвите, а не в решение “тук и сега”.

Тази седмица обаче не е само трудов пазар; тя е и „проверка на растежа отвъд труда“. В понеделник се очаква показателят за промишлената активност да бъде около 48.4 след 48.2, което остава под границата, която разделя растеж от свиване, и подсказва, че индустриалната част на икономиката не е двигателят, който ще носи оптимизма. В средата на седмицата идва показателят за услугите, където се очаква около 52.3 след 52.6, а отделно окончателните данни за услугите и съвкупната активност по други измервания са около 52.9 и съответно стойност около 53.0 преди това. Това разслояване между по-мека промишленост и по-устойчиви услуги е важно, защото инфлацията обикновено се “задържа” по-лесно в услугите, докато промишлеността реагира по-бързо на цикъла. Допълнително ще се следят поръчките на фабриките, където се очаква спад от 1.1% след предходно покачване от 0.2%, както и дълготрайните поръчки, които по последна оценка остават около минус 2.2%. Ако тези показатели потвърдят охлаждане, те ще подсилят идеята, че икономиката се движи към по-ниска скорост, но все още не е в рязък спад, а това обикновено е среда, в която пазарите стават изключително чувствителни към всяка инфлационна изненада.

Към икономическите данни се добавя и политическият риск, който пазарът често подценява, докато не стане непосредствен. Инвеститорите ще следят и за евентуално съобщение от президента на Съединените щати за номинация на нов ръководител на централната банка, тъй като мандатът на сегашния изтича през май, а очакването е името да бъде обявено в началото на януари. Това е важна ос за 2026 г., защото дори без промяна на лихвите, промяната на “езика” и стила на централната банка може да промени условията на пазара, особено когато оценките са високи и доверието е заложено в предположението за постепенно облекчаване.

Картината на седмицата се допълва от по-лек календар на отчетите, но с няколко показателни имена, които могат да зададат тон за маржовете и за разходите: очакват се резултати от голям производител на алкохолни напитки, от голяма верига магазини за хранителни стоки, от инвестиционна компания и от компания, свързана с цифрова инфраструктура, а по-късно през седмицата и от индустриални и търговски доставчици, включително фирма за технологии за осветление и други производствени компании. В началото на годината пазарът често използва подобни отчети не толкова за да изгради секторна теза, а за да „чуе“ как компаниите говорят за разходите по труд, за цените на входовете и за готовността на потребителя да плаща, защото това са ранните сигнали дали инфлацията ще се върне през печалбите.

Исторически, когато една година е приключила силно и индексите са високо, първите седмици на новата година рядко са за големи решения, но почти винаги са за установяване на режима: дали разказът ще бъде “меко забавяне и контролирани цени”, или “меко забавяне и упорити цени”, или най-неприятното “забавяне с влошаваща се заетост”. Тази седмица е точно такъв тест за режима, защото събира в един прозорец труд, заплати, активност в услугите и политически фактор около централната банка, а пазарът влиза в него с високи оценки и с желание да вярва, че паричната среда ще остане благоприятна, което прави реакцията към всяка изненада по-резка, отколкото би била в по-неутрална година.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.