Снимка: iStock

Предстоящата видеоконференция на OPEC+ този уикенд се очертава не като сцена за нови, дръзки решения, а като потвърждение на стратегическо отстъпление пред пазарната реалност. Според източници, запознати с вътрешните разговори, ключовите играчи в алианса, начело със Саудитска Арабия и Русия, вероятно ще запазят планираната пауза в увеличаването на добива. Това решение, макар и очаквано, носи в себе си много по-дълбок сигнал от простото запазване на квотите – то е признание за променената архитектура на енергийния пазар, където предлагането изпреварва търсенето с темпове, които започват да притесняват дори най-големите оптимисти в сектора. Решението, взето първоначално през ноември, да се спре по-нататъшното увеличаване на доставките през първото тримесечие, сега изглежда не просто като предпазливост, а като необходимост, наложена от гравитацията на цените.

Фактите рисуват картина на пазар, който се бори да намери дъно. Суровият петрол е загубил около 17% от стойността си през тази година, което го поставя на пътя към най-големия годишен спад от пандемичната 2020 година насам. Но контекстът зад тези цифри е по-важен от самия процент. Спадът не е резултат от липса на геополитически риск, а въпреки него – доказателство, че фундаментите на търсенето и предлагането в момента доминира над страха от прекъсване на доставките. Светът, както предупреждават институции като Международната енергетика агенция (IEA), е залят от петрол, а прогнозите за следващата година сочат към рекорден излишък. Дори секретариатът на OPEC, който традиционно поддържа по-бичи тон в своите анализи, вече проектира умерен излишък, което е ясен индикатор, че макроикономическата рамка се е изместила от дефицит към структурно пренасищане.

В този сложен пъзел геополитиката играе ролята на „шум“, който усложнява, но не обръща основния тренд. Срещата на картела се провежда на фона на изострена несигурност – от една страна, Венецуела е принудена да затваря кладенци под натиска на новата блокада от администрацията на САЩ, а от друга, руската петролна инфраструктура и танкери продължават да бъдат мишени в конфликта с Украйна. В нормален пазарен цикъл, подобни събития биха изстреляли цените нагоре поради премията за риск. Фактът, че пазарът реагира сравнително хладно на тези сътресения, е симптом на дълбока умора и убеденост, че глобалните резерви са достатъчни да абсорбират локални шокове. Това е класически пример за пазарна психология, в която „мечките“ контролира наратива – инвеститорите вече не се страхува толкова от липсата на петрол, колкото от липсата на купувачи за него.

Още по-интригуващ е вътрешният психологически и политически климат в самия алианс. Отношенията между фактическия лидер Саудитска Арабия и нейния съсед Обединените арабски емирства са подложени на рядко публично напрежение, свързано с конфликта в Йемен. Когато двата стълба на организацията имат търкания, рискът от липса на координация при бъдещи кризи нараства. Това напомня за исторически моменти на разединение, когато липсата на консенсус е водела до ценови войни, макар към момента дисциплината да изглежда запазена. Пазарът помни шока от април, когато саудитците и техните съюзници ускориха възстановяването на доставките въпреки сигналите за пренасищане – ход, който днес изглежда като стратегическа грешка, която сега се налага да бъде коригирана чрез паузи и отлагания.

Връщайки лентата назад, ситуацията носи ехото на предишни цикли на свръхпредлагане, макар и с различни нюанси. Както през 2020 г. или по време на шистовия бум през 2014-2016 г., пазарът е изправен пред структурна промяна, при която OPEC+ не може просто да диктува цената, а трябва да се адаптира към нея. Разликата днес е, че картелът се опитва да управлява спада плавно, вместо да влиза в открита война за пазарен дял. Около 1.2 милиона барела на ден все още чакат да бъдат върнати на пазара, но „кранчето“ остава затворено, защото системата не може да поеме този обем. Това е деликатен танц между желанието за приходи и необходимостта от ценова стабилност, в който всяка грешна стъпка може да ускори низходящата спирала.

Когато най-мощният енергиен съюз в света е принуден да задържа продукция въпреки геополитическите пожари и желанието си за монетизация на резервите, това е сигнал, че глобалната икономика навлиза във фаза на охлаждане. Инвеститорите трябва да четат между редовете: липсата на промяна в политиката е всъщност най-силната възможна промяна – преминаване в режим на отбрана. Пазарът няма нужда от перфектни данни, за да разбере посоката – той търси ясна история, а историята днес е, че изобилието на предлагане е новата доминанта, с която дори кралете на петрола трябва да се съобразяват.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.