Снимка: Istock

В навечерието на 2026 година разказът за изкуствения интелект постепенно се измества от познатите лица и големите имена към по-тих, но не по-малко значим пласт от екосистемата. Докато компании като Nvidia и Broadcom остават символите на AI бума, реалната структурна трансформация се разгръща зад кулисите – в мрежите, кабелите, захранването и тестовото оборудване, без които нито един център за данни не може да функционира. Именно там анализаторите открояват група по-слабо видими, но стратегически важни компании, които се възползват пряко от експлозивния растеж на инфраструктурните разходи.

Основната рамка на този процес е мащабът. Очакванията са пазарът на AI системи за центрове за данни да надхвърли 1.2 трилиона долара до 2030 година, при годишен сложен ръст от около 38%. В рамките на тази сума близо 900 милиарда се насочват към ускорители и изчислителна логика, но останалите приблизително 300 милиарда долара са зависими от вторични технологии – свързаност, междусистемни връзки, оптични компоненти, електрозахранване и оборудване за производство и контрол. Това е пространството, в което „незабележимите“ играчи започват да придобиват все по-голямо значение.

Ключовият структурен детайл е разпределението на разходите. За всеки 100 долара, вложени в хардуер за изкуствен интелект, между 15 и 20 долара отиват за мрежова инфраструктура. Около една трета от тази сума се насочва директно към междусистемни връзки – кабели, оптични и електрически компоненти, които позволяват на графичните ускорители да комуникират помежду си. С нарастването на AI клъстерите именно тези елементи се превръщат в критичен фактор за ефективност, латентност и енергийна консумация. Историята тук не е за това кой прави „мозъка“, а кой осигурява нервната система.

В този контекст изпъква Credo Technology, която заема водеща позиция при активните електрически кабели. Докато центровете за данни все повече оптимизират „производителност на ват“, тази нишова технология става ключова за поддържането на високи скорости при по-ниска енергийна загуба. Ролята на Credo не е зрелищна, но е фундаментална – тя гарантира, че хилядите ускорители в един AI клъстер могат да „говорят“ помежду си без задръстване и прегряване. Това е типичен пример за компания, която не диктува наратива, но се възползва от него по директен и измерим начин.

Подобна логика стои зад Astera Labs, която инвестира рано в високоскоростна свързаност чрез стандарта PCIe 6.0. Това е гръбнакът на комуникацията между дънната платка и хардуерните компоненти, и дълго време е била категория, към която пазарът не проявява особен интерес. Днес, когато обемът на данните и скоростта на обмена се превръщат в тесно място за AI системите, тези ранни инвестиции започват да се изплащат. Предимството тук не идва от мащаба, а от това, че в определени технологични ниши почти няма алтернатива.

По-назад по веригата, но също толкова критични, са доставчиците на оборудване и енергия за самото производство на чипове. MKS Instruments и Advanced Energy осигуряват прецизно захранване, вакуумни и контролни системи, без които модерното производство е немислимо. Ако Nvidia е архитектът на изчислителния капацитет, тези компании са строителите, които осигуряват стабилността на обекта. Тяхната експозиция към AI бума е индиректна, но изключително устойчива, защото е обвързана с капиталоемки процеси и дългосрочни инвестиционни цикли.

Комуникационният слой се допълва от MACOM Technology Solutions, която произвежда високоскоростни аналогови и оптични компоненти, позволяващи взаимодействието между отделните „мозъци“ в системата. Това е сегмент, в който качеството и надеждността са критични, а бариерите за навлизане остават високи. Финалният контрол по веригата се осъществява от Teradyne, чиято автоматизирана тестова апаратура гарантира, че скъпите компоненти работят коректно, преди да бъдат доставени. В свят, където дефектите струват милиони, тази функция става все по-ценна.

Рискът в тази група компании е добре дефиниран и различен от този при лидерите. За разлика от Nvidia, която може да продава единичен ускорител за около 30 000 долара, производителите на междусистемни връзки и компоненти работят в среда на постоянен ценови натиск. Исторически цените на трансивърите могат да се понижат от 1 долар за гигабит до 0.50 долара в рамките на месеци. Това означава, че макар търсенето да расте, маржовете трудно могат да се задържат на високи нива. При брутни маржове от порядъка на 35–40%, тези компании остават далеч от „друга галактика“ на водещите ускорители с над 70%.

Тук се появява и по-дълбокият смисъл на „под радара“. Тези компании не са създадени, за да доминират заглавията или да носят експлозивни оценки. Тяхната сила е в това, че са вградени в самата структура на AI разходите. Дори при забавяне на темпа или при ценова компресия, физическата необходимост от свързаност, захранване и контрол не изчезва. Това ги прави по-малко чувствителни към промени в наратива и по-тясно обвързани с реалното изграждане на инфраструктура.

Основната теза за 2026 година е, че AI бумът навлиза във фаза на диференциация. Големите имена остават двигателят на вниманието, но устойчивата стойност постепенно се разпределя по веригата. Компаниите, които осигуряват „невидимите“ елементи – кабели, връзки, захранване и тестове – няма да растат със същата скорост, но ще останат незаменими. Историята тук не е за бърза слава, а за структурно присъствие в един от най-големите инвестиционни цикли на съвременната икономика.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.