Снимка: Istock

Пазарите направиха нещо, което не бяха правили от 2014 година, което бе сигнал за състоянието на целия пазарен режим в края на 2025 г. – режим, в който увереността, ликвидността и сезонната психология се наслагват по начин, който рядко се среща в историята. Коледната сесия, съкратена и по правило тиха, се превърна в сцена за символичен жест: S&P 500 достигна вътрешнодневен исторически връх именно на Бъдни вечер – нещо, което за последно се е случвало през 2014 г. Самият факт не носи прогностична стойност сам по себе си, но значението му е в контекста, в който се случва.

Търговската сесия на 24 декември беше кратка, пазарите затвориха в 13:00 източно време, но именно в тази съкратена рамка трите основни борсови индекса в САЩ завършиха на по-високи нива. Dow Jones Industrial Average се повиши до 48 731 пункта, ръст от 0.60% за деня, и записа ново рекордно затваряне. S&P 500 приключи сесията около 6 932 пункта, също на исторически максимум, а Nasdaq Composite добави около 0.22%, достигайки 23 613 пункта. Това движение не беше съпроводено от високи обеми или резки секторни ротации, а по-скоро от плавно покачване, което подсказва спокойствие, а не еуфория.

Истинската особеност на деня обаче беше не толкова в ръста, колкото в атмосферата, в която той се случи. Индексът на пазарната волатилност Cboe Volatility Index, често наричан „барометър на страха“, се понижи до около 13.5 пункта – най-ниско равнище от повече от година. Това е зона, която исторически се асоциира с висока увереност и ниско възприеман риск. Комбинацията от рекордни цени на акциите и потисната волатилност е характерна за късни фази на цикъл, когато пазарът е по-склонен да игнорира потенциални заплахи, отколкото да ги дисконтира активно.

Сезонният елемент допълнително подсилва тази картина. Коледният период традиционно бележи началото на така нареченото „ралито на Дядо Коледа“ – последните търговски дни на декември и първите дни на януари, които исторически често носят положителна доходност. Данните показват, че денят след Коледа, 26 декември, е един от най-надеждно положителните дни за индекса S&P 500 в годишен план. В този смисъл, рекордът на Бъдни вечер не е изолиран, а част от сезонен модел, който пазарът познава и до известна степен очаква. Психологията тук е самоподсилваща се: когато инвеститорите вярват в сезонния модел, те действат така, че да го потвърдят.

Въпреки това, зад повърхностното спокойствие се виждат и по-фини напрежения. Цените на суровините дадоха смесени сигнали: петролът остана около 58.40 долара за барел, почти без промяна, златото леко отстъпи от рекордните си върхове до около 4 505 долара за тройунция, а среброто се търгуваше около 71.88 долара. Медта, ключов индустриален метал, остана близо до 5.57 долара за паунд, което подсказва, че очакванията за индустриална активност и инвестиции не са се разпаднали. Този фон показва, че пазарът на акции не расте в пълна изолация от реалната икономика, но и не получава еднозначна подкрепа от суровините.

Интересно е и разминаването на ниво сектори и отделни компании. Докато индексите поставят рекорди, не всички сегменти участват равномерно. Акции на големи технологични компании показват различна динамика, а в полупроводниковия сектор се виждат напрежения, които контрастират с общия оптимизъм. Това подсказва, че движението нагоре е по-скоро индексно, отколкото широко базирано, и се поддържа от ограничен брой тежки компоненти.

Историческата аналогия с 2014 г. е особено показателна. Тогава пазарът също навлизаше в година с ниска волатилност, стабилен растеж и увереност, че централната банка ще действа предпазливо. Следващите години донесоха продължение на възхода, но и периодични сътресения, когато натрупаното самодоволство беше разклащано от външни шокове. Разликата през 2025 г. е мащабът на ликвидността, технологичната трансформация и ролята на пасивните инвестиции, които засилват инерцията на индексите.

Историята тук не е, че пазарът поставя нови рекорди в края на годината, а че го прави с усещане за лекота и липса на съпротива. Когато рекорди се постигат в съкратена сесия, при ниска волатилност и в атмосфера на „разтопяващо се“ покачване, това говори за увереност, но и за крехък баланс. Пазарът не показва страх, но именно отсъствието на страх често е моментът, в който рискът започва да се натрупва под повърхността, без да бъде оценен адекватно.

В по-широк смисъл, това, което пазарите направиха за първи път от 2014 г., е да превърнат символичен календарен момент в потвърждение на доминиращия разказ за 2026 г. – разказ за продължаващ растеж, контролирана инфлация и благоприятна среда за акциите. Дали този разказ ще остане устойчив е въпрос за следващата година, но самият факт, че той се приема толкова спокойно, говори повече за психологията на инвеститорите, отколкото за конкретните числа на екрана.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.