Снимка: iStock

Краят на 2025 година заварва пазарите в позната, но винаги неудобна фаза, в която оптимизмът по данни и цени започва да се разминава с натрупването на поведенчески сигнали за прегряване. Именно в такава среда индикаторът „бик–мечка“ на Bank of America премина ниво 8.5 по скала от 0 до 10 и формално задейства сигнал за продажби, използван от банката като контраиндикатор още от началото на века. Това не е прогноза и не е предупреждение за срив, а статистически маркер за момент, в който колективното позициониране става прекалено едностранно и пазарът губи защитни буфери.

Историческият контекст на този индикатор е особено важен, защото той е изграден не върху цени, а върху потоци и поведение. Настоящото му покачване от 7.9 до 8.5 е резултат от масирани вливания в борсово търгувани фондове, значително разширяване на участието на отделни акции в ръста на глобалните индекси и съкращаване на защитните позиции от хедж фондове в индексите на пазарна променливост. Това е класическа картина на пазар, който се чувства комфортно, дори самодоволно, и точно затова става уязвим.

Данните от предишните 16 задействания на този сигнал от 2002 година насам показват сравнително последователен модел. Средното движение на S&P 500 през следващите три месеца е спад от около 1.4%, което само по себе си не изглежда драматично. По-интересна е глобалната картина, където измерителят на световните акции отчита среден спад от 8.5% за същия период, а максималният възход в първия месец след сигнала исторически е бил едва около 1.7%. Това подсказва, че проблемът не е в американския пазар сам по себе си, а в синхронното изчерпване на апетита за риск в по-широк мащаб.

За да се види ясно как е работил този сигнал във времето, следва опростена графична визуализация на средното представяне след задействане, базирана на историческите стойности:

Средно представяне след сигнал на Bank of America

Период       | S&P 500| Държавни облигации
---------------------------------------------
1 месец       |  +0.3% |      +0.5%
2 месеца     |  -1.2%  |      +1.3%
3 месеца     |  -1.4%  |      +1.5%

Посока:  акции ↓        защитни активи ↑

Тази проста картина носи по-дълбоко послание от самите проценти. Докато акциите като цяло започват да губят инерция след първоначален опит за продължение нагоре, защитните инструменти постепенно набират стойност, което говори за бавна, но устойчива промяна в нагласите. Това не е паника, а тихо пренареждане.

Причината настоящият сигнал да изглежда особено чувствителен е макрорамката. Пазарите са позиционирани за ускорение на растежа и печалбите, подкрепени от вече реализирани намаления на лихвените равнища и очаквания за по-мека фискална среда. В същото време данните за заетостта в САЩ показват охлаждане, а ръстът на печалбите се сблъсква с реалността на нарастващи разходи и ограничения върху инвестициите в изкуствен интелект. Исторически подобно разминаване между очаквания и реалност е било катализатор не на срив, а на корекции, които изчистват прекомерния оптимизъм.

Психологическият аспект тук е ключов. Когато повече акции участват в ръста, това създава усещане за здрав пазар, но също така означава, че все по-малко участници остават настрана като потенциални купувачи при спад. Масовите вливания в акции през фондове са удобни и лесни, но те действат еднопосочно. При първите признаци на разочарование същата тази маса може да се превърне в източник на натиск, без да има време за плавно приспособяване.

Историческите примери в таблицата на банката показват, че сигналът невинаги води до незабавни загуби. В някои периоди, като 2006 или 2013 година, пазарът е продължил нагоре още известно време. Общата закономерност обаче остава – рискът и възнаграждението се влошават асиметрично, като потенциалът за ръст се свива, а уязвимостта нараства. Това е типичен белег на късен етап от цикъла.

Важно е да се подчертае, че настоящата година вече донесе значителен ръст от около 15% за широкия индекс, което допълнително засилва чувствителността към подобни сигнали. Историята показва, че пазарите рядко обръщат посоката си заради един индикатор, но често използват такива моменти, за да си поемат дъх. В този смисъл сигналът на Bank of America е по-скоро огледало на колективното настроение, отколкото команда за действие.

Истинската история тук не е дали следва спад от 1 или 5 процента, а фактът, че пазарът влиза в период, в който допълнителният оптимизъм носи все по-малка награда, докато рискът остава скрит в детайлите на потоците и позиционирането. Подобни моменти в миналото често са били преход от еуфория към по-трезва оценка, без задължително да водят до драматични събития, но почти винаги с промяна в ритъма.

В този контекст сигналът не звучи като аларма, а като напомняне, че циклите не приключват внезапно, а постепенно, чрез изчерпване на увереността и забавяне на импулса. Пазарът не се страхува от лоши новини, той се страхува от липсата на нови добри изненади, а именно там статистиката на подобни индикатори започва да има значение.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.