Снимка: iStock

Пазарът на индустриални метали навлиза във фаза на историческа турбуленция, докато медта тества ключовата психологическа бариера от $12 000 за тон. Това движение не е изолирано събитие, а кулминация на година, дефинирана от търговски войни, физически недостиг и стратегическо позициониране за енергийния преход. Докато инвеститорите и големите банки като Goldman Sachs и Citi гледат към нови върхове през 2026 г., фундаменталните показатели на предлагането изпращат тревожни сигнали за устойчивостта на глобалните вериги за доставки.

Статистиката зад този възход е впечатляваща, но контекстът е този, който трябва да изостри вниманието на анализаторите. С ръст от близо 40% — най-голямото годишно повишение от 2009 г. насам — медта опровергава класическите модели, при които забавянето на глобалното търсене би трябвало да натисне цените надолу. Вместо това, пазарът става свидетел на парадокс: икономическата активност в определени сектори се охлажда, но страхът от бъдещ дефицит надделява над всичко. Основният двигател на това напрежение е масираният поток на метал към Съединените щати — стратегически ход, целящ изпреварване на потенциални нови мита и търговски бариери. Това създаване на изкуствени запаси в една част на света заплашва да остави останалите региони в състояние на остър недостиг, създавайки дисбаланс, който е колкото логистичен, толкова и политически.

В този макроикономически пъзел, поведението на производствената верига разкрива истинската дълбочина на проблема. Фактът, че таксите за преработка, които мините плащат на топилните заводи, са достигнали буквално нула долара, е безпрецедентен сигнал за криза в предлагането. Това означава, че суровината (рудата) е толкова дефицитна, че преработвателите са готови да работят без гарантиран марж само за да запазят пазарния си дял или оперативната си дейност. Някои вече са принудени да затворят мощности или да намалят производството, което допълнително затяга примката около пазара на рафиниран метал. Тук виждаме класическия сблъсък между инерцията на търсенето, подхранвано от енергийния преход и бума на инфраструктурата за изкуствен интелект, и ригидността на предлагането, което страда от дългогодишни липси на инвестиции и оперативни аварии.

Психологията на пазара в момента се движи по тънката линия между рационалния анализ и емоционалния страх от изпускане на момента (FOMO). Инвеститорите, насърчени от бичите прогнози на институции като Citigroup и Goldman Sachs — които вече чертаят сценарии за цени от $13 000 до второто тримесечие на 2026 г. — навлизат агресивно както във фючърсите, така и в акциите на минните компании. Настроението е напрегнато, но уверено: пазарът сякаш е приел тезата, че дефицитът е неизбежен и дългосрочен. Тази колективна увереност обаче носи в себе си скрит риск. Когато всички участници са позиционирани в една посока, всяка промяна в наратива — било то охлаждане на „AI еуфорията“ или неочаквана рецесия — може да предизвика остра волатилност.

Историческият паралел с 2009 година е неизбежен, но и подвеждащ, ако не се разчете правилно. Тогава светът излизаше от финансова криза и помпаше ликвидност, за да рестартира растежа; днес светът навлиза в ера на фрагментация и ресурсна конкуренция. Докато цикълът от 2009 г. беше за възстановяване на потреблението, цикълът на 2025-2026 г. е за сигурност на доставките. Това прави настоящото рали по-устойчиво на паричната политика на централните банки, но и много по-чувствително към геополитически шокове и протекционизъм.

Основната теза тук е, че историята на медта вече не е просто история за строителство и производство, а залог за технологичното бъдеще на фона на разпадаща се глобализация. Пазарът не говори с думи, а с движения, и текущото движение към $12 000 е ясен вик, че ерата на евтините и леснодостъпни ресурси е приключила. Това е едновременно сигнал за възможност и предупреждение за инфлационен натиск, който може да се пренесе надолу по веригата към крайните потребители и технологичния сектор.

Пазарът навлиза в 2026 година не просто с високи цени, а с променена философия. Инвеститорите и индустрията ще трябва да решат дали текущите нива са устойчив „нов нормал“ или върхова точка на спекулативен балон, надут от търговски страхове. Пазарът няма нужда от перфектни данни — той търси ясна история. А историята днес е, че медта се е превърнала в стратегически актив, чиято стойност се определя не само от икономическата логика, а от способността му да гарантира бъдещето в един несигурен свят.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.