Снимка: iStock

Технологичните гиганти тихомълком отстъпват господството си върху физическата инфраструктура на изкуствения интелект, отваряйки вратата за вълна от нови, често неопитни играчи – от бивши криптоминьори до телевизионни звезди. Това пренареждане на пазара не е просто въпрос на собственост, а сигнал за мащабна трансформация на глобалния риск, където еуфорията среща финансовото инженерство в мащаби, невиждани от десетилетия.

В златните хълмове на Пулия, сред маслинови гори и средиземноморско спокойствие, се заражда проект, който илюстрира една от най-дълбоките и потенциално опасни трансформации в съвременната икономика. Лоренцо Авело, предприемач без нито един ден опит в изграждането на центрове за данни, планира да създаде мощности, надхвърлящи капацитета на съществуващите технологични гиганти. Неговият случай не е аномалия, а симптом на нова фаза в икономическия цикъл, в която капиталът започва да търси доходност в обещанията за бъдещето, пренебрегвайки липсата на техническа експертиза в настоящето. Това, което наблюдаваме, не е просто строителен бум, а фундаментално пренаписване на правилата за това кой носи риска в глобалната надпревара за изкуствен интелект.

Ако доскоро инфраструктурата на дигиталния свят бе запазена територия за балансите на Amazon, Microsoft и Google, днес тежестта се измества. Данните разкриват тиха миграция: над 30% от планираните нови мощности вече се движат от нови играчи, докато делът на традиционните технологични лидери се свива под 20%. Тази статистика обаче крие по-дълбок сюжет от обикновена конкуренция. Големите технологични компании стратегически изнасят капиталовите разходи извън своите отчети, прехвърляйки риска върху външни изпълнители, частни фондове и дълговите пазари. Когато Microsoft сключва лизингови договори за милиарди с компании, които все още не са изляли и един кубик бетон, това е класически сигнал за късен етап на инвестиционен цикъл – моментът, в който финансовото инженерство започва да доминира над реалното производство.

Пазарите в момента се намират в състояние на особена психологическа възбуда, напомняща треската за оптични кабели от края на 90-те години или инфраструктурния ентусиазъм преди 2008 година. Инвеститорите са водени от страха да не изпуснат следващата голяма вълна (FOMO), което води до финансиране на проекти, базирани повече на дързост, отколкото на доказана компетентност. Когато Кевин О'Лиъри от Shark Tank заявява с неприкрита арогантност, че ще бъде един от малкото оцелели в този сектор, това е гласът на пазарната еуфория. Емоционалният заряд е толкова силен, че традиционните метрики за оценка на риска биват заглушени от обещанието за експоненциален растеж. В този контекст, навлизането на криптоминьори като Bitdeer в AI сектора е логично продължение на търсенето на „по-стабилна“ волатилност, но и предупреждение за сливането на два високорискови актива в една инфраструктурна точка.

Историческите аналогии тук са неизбежни и поучителни. Подобно на железопътния бум през 19-ти век или дотком балона, огромна част от капитала, който се налива днес, вероятно ще бъде унищожен, но инфраструктурата ще остане. Разликата в този цикъл е „кръговата икономика“ на сделките – технологичните гиганти инвестират в компаниите, които купуват техните чипове и наемат техните сървъри. Това създава илюзия за безкрайно търсене, която може да се окаже крехка при първия сериозен икономически трус. Рискът вече не е концентриран в няколко корпоративни гиганта, а се размива през пенсионни фондове, частен капитал и банкови кредити, правейки потенциалния срив системен, а не просто секторен проблем.

Същинската новина тук не е в гигаватите мощност или милиардите долари, а в промяната на пазарната структура. Ние ставаме свидетели на формирането на „сенчеста банкова система“ за AI инфраструктура. Когато Meta използва специални инвестиционни дружества (SPV), за да държи дълга извън баланса си, или когато непроверени играчи поемат милиардни кредити на базата на бъдещи договори, пазарът стъпва на територията на несигурността. Всяка корекция в търсенето на AI услуги – сценарий, който ветерани като Майкъл Бъри не изключват – ще остави тези нови играчи с огромни дългове и празни халета, създавайки верижна реакция, която ще засегне далеч повече от просто технологичния сектор.

В крайна сметка, пазарът няма нужда от перфектни данни, за да разбере накъде духа вятърът – той търси устойчива логика. А логиката днес показва, че навлизаме във фаза, където инфраструктурата се превръща във финансов инструмент, а границата между визионерство и спекулация става опасно тънка, оставяйки инвеститорите сами да преценят дали купуват бъдещето или просто финансират нечия скъпоструваща амбиция.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.