Снимка: iStock

Пазарът отново е в добре позната фаза на обсесия по Федералния резерв, но този път фиксацията е по-скоро симптом, отколкото причина. Симптом на несигурност, произтичаща не от лихвената политика сама по себе си, а от усещането, че цените на активите са изпреварили разказа за икономическия растеж. Когато индексите са близо до върхове, а участниците непрекъснато търсят потвърждение от централната банка, това обикновено означава, че пазарът не вярва напълно в собствената си устойчивост. Именно тук възниква ключовото недоразумение: че посоката на пазара зависи от следващото решение за лихвите, а не от по-дълбоката структура на ликвидност, печалби и поведение.

Последният месец е показателен. Основните американски индекси нараснаха с няколко процента, докато очакванията за нови понижения на лихвите през декември и януари се засилиха. Корелацията между движението на акциите и очакванията за по-ниска основна лихва изглежда почти механична. Но тази връзка не е стабилна във времето и рядко е водещият фактор за дългосрочна доходност. Тя работи добре в преходни моменти, когато пазарът търси оправдание да продължи движение, започнало по други причини.

Данните за трудовия пазар през ноември потвърждават забавяне на заетостта, макар и не драматично. Именно това е достатъчно, за да поддържа наратива за понижаване на лихвите. Но тук идва по-важният детайл, който пазарът често пропуска: Федералният резерв вече показа, че е готов да понижава лихвите дори при инфлация над целта от 2 процента. От септември 2024 г. насам лихвите са намалени с общо 1.75 процентни пункта чрез шест отделни решения. Това означава, че централната банка е преминала от стриктен инфлационен мандат към по-гъвкав режим, в който стабилността на финансовата система и икономическата инерция имат приоритет.

Това само по себе си променя играта. Ако инфлацията се ускори отново, това най-вероятно ще бъде резултат от по-силно търсене, а не от структурен срив. По-силно търсене означава по-високи приходи и печалби за компаниите, което е положително за акциите. С други думи, в този цикъл инфлацията и растежът не са автоматично врагове на пазара, а могат да бъдат негови съюзници. Това е фундаментална разлика спрямо предишни периоди, когато инфлационният натиск почти неизбежно водеше до агресивно затягане.

Още по-съществено е решението на Федералния резерв от 10 декември да започне покупки на краткосрочни държавни ценни книжа в размер на 40 милиарда долара месечно. Това действие е много по-важно от конкретния размер на лихвения процент. Банковите резерви в САЩ са спаднали до около 2.9 трилиона долара от над 3.2 трилиона година по-рано. В среда, в която системата започва да усеща недостиг на ликвидност, подобни покупки действат като директна инжекция на кислород. Когато банките продават държавен дълг на Федералния резерв, в системата се влива кеш, който поддържа кредитната активност и ограничава рязкото покачване на доходността по краткосрочните инструменти.

Това има няколко последици. Първо, краткосрочните разходи по финансиране за компаниите остават под контрол, независимо от колебанията в очакванията за основната лихва. Второ, доходността по сигурните инструменти се задържа относително ниска, което прави акциите по-привлекателни в сравнителен план. Именно това е аргументът, който стои зад коментара на Майк Уилсън от Morgan Stanley, че рестартирането на покупките на активи е недвусмислено положително за перспективите на акциите през 2026 г.

Фиксацията върху лихвите до голяма степен идва и от мащаба на инвестициите, които предстоят. Анализаторите очакват над 500 милиарда долара капиталови разходи за центрове за данни през следващата година. Компании като Oracle и Meta финансират част от тези разходи с дълг, което естествено прави лихвеното равнище чувствителна тема. Същото важи и за сливанията и придобиванията, които се активизираха през 2025 г. Сделката на Netflix за активите на Warner Bros Discovery за над 72 милиарда долара е показателна за апетита към мащаб, но и за зависимостта от достъпно финансиране.

И все пак, да се свежда пазарната перспектива до това дали лихвата ще бъде понижена с още 25 базисни пункта е интелектуално опростяване. По-важното е, че Федералният резерв ясно сигнализира готовност да поддържа ликвидността и да предотвратява системен стрес. Това създава своеобразна защитна мрежа под пазара, която не гарантира постоянен ръст, но значително намалява риска от неконтролируем спад.

Тук се крие и по-дълбокият парадокс. Колкото повече пазарът се фиксира върху Фед, толкова повече подценява собствената си роля като механизъм за дисконтиране на бъдещето. Акциите не растат, защото лихвите падат. Те растат, когато комбинацията от печалби, ликвидност и очаквания създава асиметрия в полза на риска. В момента тази асиметрия идва не толкова от конкретни решения за лихвите, колкото от факта, че централната банка е преминала в режим на подкрепа, а не на рестрикция.

В този смисъл, страхът, че Федералният резерв може да „разочарова“ пазара с по-малко понижения, е до голяма степен неуместен. Дори при пауза в лихвените решения, наличието на активни покупки на активи и толерантност към умерено по-висока инфлация означава, че финансовите условия няма да се затегнат рязко. Това е среда, в която рискът не изчезва, но се трансформира. Той се премества от макроикономическата политика към корпоративната селекция и цикличните разлики между сектори.

Истинската опасност за инвеститорите не е, че Федералният резерв ще спре да понижава лихвите, а че пазарът ще продължи да гледа към него като към единствен източник на сигнали. Историята показва, че най-лошите решения се вземат именно в моменти, когато всички гледат в една посока. В момента тази посока е към централната банка, но реалните възможности и рискове се крият в структурата на печалбите, в баланса между растеж и стойност и в начина, по който ликвидността се разпределя в системата.

В крайна сметка, пазарът може да си позволи да се тревожи по-малко за Федералния резерв, защото институцията вече е направила своя избор. Тя е избрала да бъде подкрепяща, дори с цената на по-висока инфлация. Това не елиминира цикличните колебания, но създава среда, в която дългосрочният риск за акциите е по-скоро в прекомерния оптимизъм, отколкото в липсата на монетарна подкрепа. Именно затова фиксацията върху всяко изказване и всяка среща на Фед е погрешна. Пазарът не се нуждае от ново обещание. Той вече има това, което търси: ликвидност, време и пространство да направи следващия си ход.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи