Снимка: iStock

Съотношението злато–петрол показва колко барела суров петрол са необходими, за да се купи една тройунция злато. Това е едно от най-старите и най-смислени относителни измерения в суровинните пазари, защото противопоставя реален, физически, цикличен актив, зависим от икономическата активност, срещу монетарен, защитен и системен актив, зависим от доверие, политика и риск. Когато това съотношение се изкриви силно, пазарът почти винаги сигнализира, че разказите за бъдещето са станали крайни.

В момента се намираме точно в такава крайност. При злато около 4 300–4 350 долара за унция и петрол около 55–57 долара за барел, съотношението злато–петрол надхвърля 75. Това е ниво, което исторически се наблюдава само в периоди на сериозен икономически и системен стрес. За контекст, дългосрочната историческа средна стойност на това съотношение е приблизително между 15 и 20. Дори в „напрегнати, но нормални“ периоди то рядко остава трайно над 30–35. Всичко над това вече говори за пазар, който вижда света в черно-бели крайности.

Подобни стойности са били достигнати по време на глобалната финансова криза през 2008–2009 г., в пика на пандемията през 2020 г. и за кратко в началото на 2022 г., когато страхът от енергийна рецесия и геополитически шок се сблъска с агресивно търсене на злато. Общото между тези периоди е, че икономиката или вече е била в рецесия, или пазарът е вярвал, че тя е неизбежна.

Днешната ситуация обаче е различна. Глобалната икономика не е в рецесия. Растежът е слаб и неравномерен, но все пак положителен. Пазарните индекси са близо до върхове. Кредитните пазари не ценообразуват масов фалит. Това прави текущото съотношение злато–петрол особено показателно: то не отразява реалността, а страх от бъдещ сценарий, който още не се е материализирал.

Причината за това изкривяване е двойна. От страната на златото имаме мощен и устойчив поток на търсене от централни банки, особено извън западния свят, което е структурен, а не цикличен фактор. Златото вече не се купува само като защита от инфлация, а като защита от геополитическа фрагментация, санкционен риск и прекомерна задлъжнялост. Това вдига „подовата цена“ на златото и прави спада му по-труден и по-плитък.

От страната на петрола обаче виждаме почти огледална крайност. Цената му отразява комбинация от страх от слабо търсене, очакване за излишък на предлагане и агресивно късо позициониране от страна на фондове, които следват тренда. Пазарът се държи така, сякаш енергията е загубила стратегическото си значение, сякаш икономиката ще остане в перманентно забавяне и сякаш геополитическите рискове са напълно неутрализирани. Исторически подобно отношение към петрола почти никога не се е оказвало устойчиво.

Когато съотношението злато–петрол достига толкова високи стойности, нормализацията почти винаги се случва чрез движение в петрола, а не чрез срив в златото. Причината е проста: златото може да остане скъпо дълго време, ако системният риск е висок, но петролът не може да остане евтин, ако икономическата активност просто не се срути. Дори стабилизация, без реално ускоряване на растежа, често е достатъчна, за да предизвика рязко възстановяване в цените на енергията.

Историческите примери са ясни. След 2009 г. златото остана силно още години наред, но петролът се покачи многократно от дъната си, което доведе до рязко свиване на съотношението. След 2020 г. сценарият се повтори още по-бързо. Във всички тези случаи пазарът първо беше „прав“ за риска, но след това се оказа прекалено песимистичен за цикличните активи.

Днешната ситуация изглежда концептуално много близка. Пазарът вярва, че бъдещето е крехко и несигурно, и затова плаща премия за злато. Но същевременно той отказва да цени какъвто и да е сценарий, при който индустрията, транспортът и енергията продължават да функционират нормално. Това вътрешно противоречие рядко остава дълго нерешено.

Важно е да се подчертае, че нормализацията на съотношението злато–петрол не означава задължително „добри времена“. Тя може да се случи и в среда на умерен растеж, по-ниска инфлация и по-малко страх. Това е достатъчно, за да се премахне най-крайният песимизъм, заложен в цената на петрола. В този смисъл текущото съотношение е не толкова прогноза, колкото диагноза за това колко едностранно е пазарното мислене.

Ако погледнем напред към следващата година, историческият опит подсказва, че периоди с толкова високо съотношение злато–петрол обикновено са последвани от ротация към реални и циклични активи, дори без еуфория. Това е процес на връщане към баланс, а не към екстреми. Пазарът не се нуждае от бум, за да коригира такова изкривяване. Нужно е просто страхът да спре да се засилва.

В крайна сметка съотношението злато–петрол в момента е огледало на пазарна психология, доминирана от недоверие и предпазливост. Историята показва, че именно от такива точки започват най-интересните движения – не защото бъдещето внезапно става прекрасно, а защото се оказва по-малко лошо, отколкото е било оценено.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.