Снимка: iStock

Стратегическият план на САЩ да наводни Китай с по-старо поколение чипове на Nvidia, за да задуши местните конкуренти като Huawei, се сблъсква с неочаквана стена. Според "AI царя" на Белия дом Дейвид Сакс, Пекин ефективно отхвърля процесорите H200, избирайки пътя на пълната полупроводникова независимост, подплатена с нови стимули за 70 милиарда долара. Това поставя под въпрос милиарди долари потенциални приходи за Дженсън Хуанг и сигнализира, че технологичната "Желязна завеса" вече е спусната окончателно.

Стратегическият гамбит на Белия дом да подкопае технологичния възход на Пекин чрез контролиран износ на "второкласни" чипове претърпя неочакван и остър обрат, който пренаписва правилата на търговската война. Дейвид Сакс, новоназначеният отговарящ за изкуствения интелект в администрацията, потвърди с нескрито разочарование, че Китай ефективно отхвърля процесорите H200 на Nvidia Corp. Вместо да приеме с благодарност достъпа до американския хардуер, Пекин е разгадал "Троянския кон" на Вашингтон – стратегията да се залеят пазарите с технологии от предишно поколение, за да се направи местното производство нерентабилно – и е избрал по-трудния, но суверенен път на вътрешната разработка.

Този отказ има директни и болезнени финансови измерения за американския технологичен лидер. Въпреки че Nvidia предпазливо премахна Китай от официалните си прогнози, анализаторите на Bloomberg Intelligence изчисляваха пазарната възможност за H200 на около 10 милиарда долара годишно. Дженсън Хуанг, главният изпълнителен директор на компанията, по-рано е оценявал целия китайски пазар на центрове за данни на 50 милиарда долара. Сега тези приходи изглеждат все по-илюзорни. Решението на Пекин да въведе локален процес на одобрение, изискващ обосновка за всяка покупка на чужд чип, действа като де факто ембарго от обратната страна. Това се случва на фона на новината, че Китай подготвя масивен пакет от стимули на стойност до 70 милиарда долара за подкрепа на местни играчи като Huawei Technologies Co. и Cambricon Technologies Corp., което е ясен сигнал, че държавната хазна е отворена за всеки, който може да предложи алтернатива на Силициевата долина.

Макроикономическата логика зад действията на Китай е учебникарски пример за защита на "зараждаща се индустрия", но в мащаб, невиждан досега. Вашингтон се опита да използва H200 – чип от поколението "Hopper", който изостава от най-новите модели "Blackwell" и бъдещите "Rubin" – като инструмент за поддържане на зависимост. Идеята, подкрепена от Сакс и президента Доналд Тръмп, беше проста: ако Китай купува "достатъчно добри" американски чипове, Huawei няма да има пазар и капитал за R&D, за да настигне Nvidia. Китайското ръководство обаче прозря, че краткосрочната болка от използването на по-бавни местни чипове е цената за дългосрочната стратегическа автономност. В свят, където чиповете са новият петрол, Пекин отказва да бъде зависим вносител, дори ако това означава по-бавно обучение на AI моделите в момента.

Психологията на този конфликт разкрива дълбока промяна в нагласите. Инвеститорите в Nvidia и други американски технологични гиганти трябва да се примирят с факта, че китайският пазар не е просто "труден", а структурно недостъпен за стратегически продукти. Опитът на Nvidia да лобира за лицензи и изявлението им, че "три години на твърде широк контрол върху износа са подхранили чуждестранните конкуренти", звучи като закъсняло признание за реалността. Пазарът усеща, че прозорецът, в който САЩ можеха да диктуват технологичното темпо на Китай чрез експортни ограничения, се е затворил.

Историческият паралел тук може да се търси в петролните ембарга от 70-те години или в усилията на САЩ да ограничат технологичния трансфер към СССР по време на Студената война. Разликата днес е, че Китай разполага с капитал и инженерен ресурс, с които Съветският съюз никога не е разполагал. Тогава изолацията доведе до технологичен разпад на Източния блок; днес тя катализира създаването на паралелна екосистема, която може да не е най-елегантната, но е устойчива на външен натиск.

Основната теза на този геополитически сблъсък е, че САЩ подцениха решимостта на Китай да плати "данък независимост". Планът да се продават остарели технологии на съперник, който се стреми към глобално лидерство, се оказа наивен в епохата на техно-национализма.

В крайна сметка, пазарът ще трябва да свикне с мисълта за бифуркация – два отделни свята на хардуера, които все по-рядко ще си говорят. Историята днес е, че Nvidia може да е най-ценната компания в света, но дори тя не може да пробие стената, която Пекин строи с пари, политика и инат.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.