Снимка: iStock

Когато най-големите трезори на Уолстрийт започнат да пеят в един глас за края на една ера, пазарите обикновено слушат с повишено внимание. В момента стратезите на Deutsche Bank AG, Goldman Sachs Group Inc. и Morgan Stanley чертаят сценарий, който маркира фундаментална промяна в глобалните капиталови потоци: щатският долар, който доминираше последното десетилетие, се готви да възобнови своя спад през 2026 година. След стабилизацията през последните шест месеца, която последва историческия срив от първата половина на 2025-а – най-тежкият от началото на 70-те години, предизвикан от търговските войни на президента Доналд Тръмп – валутните пазари се настройват за нова реалност. Двигателят на тази тенденция вече не е само геополитиката, а чистата монетарна математика: Федералният резерв продължава да сваля лихвите, докато останалите централни банки държат линията или, както в случая с Bank of Japan, се готвят за повишения.

Числата, които подкрепят тази теза, са красноречиви. Според консенсусните оценки, индексът на долара се очаква да отслабне с още 3% до края на 2026 година, след като вече загуби близо 8% от стойността си през 2025-а. Дейвид Адамс, ръководител на G-10 валутната стратегия в Morgan Stanley, е още по-категоричен, прогнозирайки 5% спад само през първата половина на следващата година. Логиката е, че пазарите имат "достатъчно пространство" да калкулират по-дълбок цикъл на съкращения от страна на Фед, притиснат между отслабващия пазар на труда и необходимостта да поддържа икономиката жива. Това разминаване в политиките създава класически стимул за инвеститорите да продават американски дълг и да преместват капитала си към юрисдикции с по-висока относителна доходност или по-добри перспективи за растеж.

Макроикономическата рамка на този процес е известна като "политическа дивергенция". Докато Фед намалява цената на парите, European Central Bank се очаква да задържи лихвите стабилни, а Япония бавно излиза от десетилетията на дефлация. Луис Оганес от JPMorgan обобщава настроението с думите, че "рисковете са натрупани повече срещу долара, отколкото в негова полза". Това отваря вратата за ренесанс на т.нар. "кери трейд" (carry trade) сделки с валути на развиващите се пазари. Бразилският реал, южнокорейският вон и дори китайският юан се очертават като бенефициенти, тъй като по-слабият долар намалява цената на обслужване на доларовия дълг за тези икономики и стимулира глобалния растеж.

Психологията на пазара претърпява трансформация от страх към алчност за доходност извън САЩ. През 2024 година инвеститорите се тълпяха в "Тръмп сделката", залагайки, че протекционизмът ще подсили долара. Сега, след като видяха хаоса, който търговските войни могат да причинят, и последвалия икономически натиск, те търсят убежище в диверсификацията. Камакшя Триведи от Goldman Sachs отбелязва, че доларът има тенденция да депрецира, когато "останалият свят се справя добре", и точно това започва да се калкулира в цените на валутите на Канада и Австралия. Обратно, контрарианците като Даниел Тобон от Citigroup Inc. все още залагат на "американската изключителност", водена от AI бума, но техните гласове стават все по-изолирани на фона на гълъбовите сигнали от Джером Пауъл.

Историческият паралел ни връща към средата на 80-те години след споразумението "Плаза", или към периода 2002-2008 г., когато доларът преживя многогодишен мечи пазар на фона на глобален растеж и дефицити в САЩ. Днес ситуацията е усложнена от факта, че доларът е надценен според повечето метрики за паритет на покупателната способност. Джордж Саравелос и Тим Бейкър от Deutsche Bank предупреждават, че ако тези прогнози се сбъднат, това ще потвърди края на "необичайно дългия бичи цикъл на долара" от последното десетилетие.

Основната теза на този валутен завой е, че Америка вече не може да предлага едновременно най-сигурния актив (Treasuries) и най-високата доходност. С падането на лихвите, премията за държане на долари изчезва. За администрацията на Тръмп това е нож с две остриета – по-слабият долар помага на износа и свива търговския дефицит (политическа цел), но вдига цената на вноса и потенциално подгрява инфлацията, която Фед се опитва да контролира.

Пазарът няма нужда от разрешение от Вашингтон, за да преоцени валутата. Историята днес е, че глобалният капитал започва да губи търпение с ниската възвръщаемост на американските активи в среда на падащи лихви и се оглежда за по-зелени пасища, оставяйки "зелените пари" да търсят ново равновесие на по-ниски нива.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.