Снимка: iStock

Когато институцията, призвана да бъде котвата на глобалната финансова стабилност, започне да излъчва сигнали на вътрешно объркване, пазарите трябва да внимават повече от всякога. Решението на Федералния резерв от 10 декември да намали основния лихвен процент с четвърт пункт за трети пореден път не е просто поредната стъпка в монетарния цикъл, а симптом на дълбока концептуална криза. За първи път от 2019 година насам, трима от 12-те гласуващи членове на борда изразиха несъгласие – безпрецедентно разделение, което илюстрира невъзможността да се удовлетворят едновременно и двете страни на двойния мандат в настоящата макроикономическа среда. Ситуацията е класически пример за "политическа трилема": централните банкери трябва да избират между ценова стабилност и пълна заетост, докато фискалната и търговска политика на администрацията на Доналд Тръмп работи срещу тях.

Данните зад този разкол разкриват картина на икономика, която се движи в две противоположни посоки. Докато пазарът на труда показва признаци на омекване, инфлацията остава лепкава и далеч от комфортната зона, наследена като "махмурлук" от пандемичните стимули. В тази среда, намаляването на лихвения диапазон до 3.5%-3.75% бе посрещнато с опозиция от двата фланга: двама членове настояваха за запазване на ставките непроменени, страхувайки се от инфлационен рецидив, докато трети искаше по-дълбоко рязане в името на работните места. Самият председател Джером Пауъл призна пред репортерите, че напрежението между целите на централната банка е "уникално" за неговото време във Фед и вероятно без аналог в близката история.

Макроикономическата рамка се усложнява драстично от външни шокове, които са извън контрола на монетарната политика. Налагането на мащабни мита върху вноса от страна на президента Тръмп действа като инфлационен катализатор, докато едновременните ограничения върху имиграцията свиват предлагането на работна ръка. Това създава токсичен коктейл: цените се качват заради търговските бариери, а заплатите се качват заради липсата на работници, което прави оценката за "устойчива безработица" (оценявана сега около 4.2%) почти невъзможна задача. Федералният резерв е принуден да навигира в мъгла, където традиционните модели на Пол Волкър (инфлацията е враг номер едно) и Джанет Йелън (толерантност към цените в името на заетостта) се сблъскват челно.

Пазара в момента е доминирана от несигурност. Инвеститорите, които години наред разчитаха на предсказуемостта на Фед и ясния 2% инфлационен таргет, приет през 2012 г., сега виждат институция, която се колебае. Разделението във вота не е просто технически детайл; то е сигнал, че "функцията за реакция" на централната банка вече не е линейна. Когато дори вътрешният кръг не може да се съгласи дали икономиката се нуждае от спирачка или от газ, рискът от политическа грешка (policy error) нараства експоненциално.

Историческата аналогия ни връща към стагфлацията на 70-те години, когато външните шокове в предлагането направиха традиционните инструменти на Фед неефективни. Днес обаче има и нов, непознат елемент – дискусията за потенциален "трети мандат". По време на изслушването си, новият член на борда Стивън Миран цитира забравени текстове от Закона за Федералния резерв от 1913 г., изискващи "умерени дългосрочни лихвени проценти". Това провокира спекулации сред облигационните трейдъри за възможно връщане към неортодоксални маневри като изкупуване на облигации за контрол на кривата на доходността – идея, която доскоро бе табу, но в новата реалност може да се окаже на масата.

Основната теза на този момент е, че ерата на "автопилота" в монетарната политика приключи. Джером Пауъл вече не управлява консенсус, а управлява конфликт. Всяко следващо решение ще бъде компромис, който ще оставя една част от икономиката неудовлетворена.

Пазарът няма нужда от илюзии за единство, а от яснота за приоритетите. Историята днес е, че Федералният резерв е изправен пред най-тежкия си тест за независимост и компетентност, притиснат между икономическите реалности и политическите амбиции на Белия дом. Въпросът не е дали ще има грешки, а коя грешка ще бъде избрана като по-малкото зло – рецесия или инфлация.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.