Снимка: iStock

Китай затвърждава позицията си на безспорен подгласник в глобалната надпревара за изкуствен интелект, но икономическата логика зад този технологичен възход започва да се пропуква под тежестта на една неумолима пазарна реалност. Докато инженерите в Пекин и Шенжен демонстрират впечатляващи иновации, финансовите отчети разказват съвсем различна история – история за сектор, който е блестящ в създаването на технологии, но катастрофален в генерирането на печалба от тях. Анализът на перспективите до 2026 година сочи, че основният проблем вече не е само технологичното изоставане заради санкциите върху чиповете, а фундаменталната липса на работещ бизнес модел. Пропастта между САЩ и Китай се измерва не в брой патенти, където Азия доминира, а в способността да се превърне кодът в капитал.

Числата, очертаващи тази асиметрия, са отрезвяващи. Очаква се капиталовите разходи на китайските технологични лидери като Alibaba Group Holding Ltd., Tencent Holdings Ltd. и Baidu Inc. да достигнат общо около 32 милиарда долара през следващата година. Тази сума, макар и внушителна сама по себе си, изглежда незначителна на фона на намеренията на американските гиганти Alphabet Inc., Meta Platforms Inc. и Amazon.com Inc., всеки от които е заявил готовност да инвестира над 100 милиарда долара в инфраструктура и хардуер на Nvidia Corp. Това десетократно превъзходство в огневата мощ създава структурен дисбаланс, който не може да бъде компенсиран само с държавна подкрепа или евтин инженерен труд. Американските компании строят "катедрали" на изчислителната мощ, докато китайските са принудени да оптимизират всеки ресурс в среда на дефицит.

Макроикономическата среда в Китай допълнително влошава ситуацията чрез феномен, който може да се опише като "надпревара към дъното". Интензивната вътрешна конкуренция принуждава компаниите да свалят цените до нива, които правят възвръщаемостта на инвестициите практически невъзможна. Примерът с DeepSeek е емблематичен – компанията свали цената на своя API до 42 цента за милион токена, което представлява 96% отстъпка спрямо моделите GPT-4o и 97% по-ниска цена от Claude Sonnet 4. В опит да заграбят пазарен дял, частните компании на практика субсидират националната AI стратегия, предлагайки услугите си на цени под себестойността. Тази стратегия на "изгаряне на пари" е позната от войните при споделеното пътуване и доставките на храна, но при изкуствения интелект капиталовите изисквания са толкова високи, че подобен дъмпинг заплашва финансовата стабилност на целия сектор.

Ралито на технологичните акции в Хонконг се подхранва от надежди за възстановяване, които често се оказват безпочвени. Очакванията за ръст на печалбите се сблъскват с културата на китайския потребител, който традиционно отказва да плаща за софтуер, и с корпоративната среда, където безплатният достъп е стандарт. Baidu, например, беше принудена да направи своя бот Ernie безплатен, прерязвайки и малкото потоци на приход. Това създава токсична комбинация от високи очаквания и липса на реална монетизация, което води до ревизии на прогнозите за печалбите на компаниите от индекса Hang Seng Tech надолу с 9% за 2025 година.

Китайският технологичен сектор често следва цикъл на хиперинвестиции, последван от брутална консолидация и унищожаване на стойност – видяхме го при соларните панели, при електрическите автомобили и при платформите за електронна търговия. Разликата този път е, че AI не е стока, която може просто да се изнесе на запад, за да се компенсира слабото вътрешно търсене, особено в условията на геополитическо напрежение. Дори успехът на приложения като видео генератора на Kuaishou Technology, който носи около 100 милиона долара годишно, е само капка в морето на необходимите милиарди за поддръжка на моделите.

Основната теза в тази ситуация е, че иновацията сама по себе си не е бизнес модел. Китай разполага с таланта и волята да създава технологии на световно ниво, но липсата на зрял пазар за софтуерни услуги (SaaS) и убийствената ценова конкуренция превръщат всеки технологичен успех във финансово бреме. Докато САЩ разполагат с екосистема от корпоративни клиенти, готови да плащат премия за продуктивност, Китай е затворен в цикъл на субсидиране, който изсмуква ликвидността на корпорациите.

Пазарът няма нужда от още безплатни чатботове, а от устойчиви парични потоци. Историята днес е, че Китай може и да спечели битката за патенти и потребители, но рискува да загуби войната за маржовете. Без път към печалбата, "китайското AI чудо" може да се окаже скъпо струващ мираж, финансиран от акционерите в името на националната гордост, но без реална икономическа възвръщаемост.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.