Снимка: iStock

Пазарните върхове никога не пристигат с предупреждение. Те се натрупват бавно, почти незабележимо, като тихо напрежение под повърхността. Днешната ситуация напомня именно това — границата между продължаващ възход и началото на по-дълбока корекция става все по-тънка, а един от най-точните индикатори за циклични повратни точки, измерващ поведението на пазарните таймъри, достига нива, които исторически са били опасни.

Индексът на Хълбърт за оптимизъм сред борсовите таймъри (HSNSI) се е задържал в зоната на „краен оптимизъм“ в повече от половината дни от началото на септември. Това не е просто силна увереност — това е почти еуфория. В деня, когато индексът S&P 500 постави годишния си връх на 6890.89 пункта, HSNSI достигна 99.5-тия персентил спрямо всички наблюдения от 2000 г. насам. Подобни стойности не гарантират начало на мечи пазар, но винаги свидетелстват за едно и също: че сме достатъчно близо до върха, за да се появи дискомфорт.

Причината е проста — върховете не приличат на дъната. Дъната се раждат в паника, докато върховете узряват в оптимизъм. Те не са моментен срив, а процес на верижно изчерпване. Един сектор достига пика си, след това друг, и така постепенно пазарът губи синхронния си възход. Днешната картина отговаря точно на това описание.

Технологичните компании от Nasdaq отслабват, докато широкият индекс остава по-силен; златото поскъпва, а това също е парадоксално — защото таймърите в злато са почти толкова оптимистични, колкото техните колеги при акциите. Когато ентусиазмът прониква едновременно в акции и злато, това не е утвърждаване, а предупреждение. Историята е категорична: когато прекомерният оптимизъм обхване две противоположни класове активи, това говори не за траен ръст, а за емоционално насищане, което често предхожда коригиращи движения.

Разсъждението на контрарианците, колкото и неудобно да звучи, е напълно последователно. Ако пазарът се покачва благодарение на фундаментален напредък, това е устойчива основа. Но ако пазарът се покачва, докато настроенията достигат рекордни стойности, вероятността за изчерпване расте. Хълбърт припомня, че в предишните шест големи върха HSNSI винаги е бил необичайно висок месеци преди финалния пик. Точно това наблюдаваме сега. Дали върхът вече е бил през октомври или предстои да се формира през първата половина на 2026 г. — никой индикатор не може да каже с точност. Но средата винаги изглежда една и съща: оптимизмът продължава да расте, докато пазарната ширина се стеснява, а отделни сектори започват да се изтощават.

В този контекст сравнението между Nasdaq и широкия индекс също е показателно. През ноември Nasdaq отбеляза спад от 2.2%, докато S&P 500 загуби едва 0.5%. За контрариане това е важен сигнал: когато по-спекулативният индекс изостава, той често е по-близо до локално дъно, а широкият индекс — по-близо до локален връх. Ако трябва да се избира между QQQ и SPY в подобна среда, контрарианците логично биха избрали първия. Това не е препоръка, а наблюдение на закономерност: колкото по-висок е ентусиазмът към един актив, толкова по-голям е рискът от охлаждане.

Същото важи и за златото. Чисто интуитивно инвеститорите биха очаквали, че оптимизмът към златото и оптимизмът към акциите не би трябвало да съществуват едновременно. Но когато това се случи, логиката е ужасно проста: и двата лагера са прекалено уверени. Това не е режим на страх или съмнение — това е режим на колективно изключване на рисковото мислене, а историята многократно е показвала, че подобни моменти не издържат дълго.

Това, което прави сценария още по-деликатен, е, че пазарът е изправен пред ключови събития — от решението на Федералния резерв до глобалните ликвидни потоци, които вече показват признаци на пренареждане. Япония, например, променя структурата на свръхевтината ликвидност, която години наред подхранваше рискови активи чрез т.нар. йена „кери” търговия. Дори малък лихвен завой там може да предизвика верижни реакции. Когато подобни макро сили се смесват с рекордна пазарна увереност, резултатът често е период на волатилна преоценка.

В обозрима перспектива инвеститорът трябва да си отговори на въпроса не дали предстои корекция — тя е нормална част от всеки цикъл — а доколко готов е пазарът за охлаждане след толкова продължителен подем. Сегашните нива на оптимизъм не изискват катастрофален сценарий. Те изискват само връщане към реалистичен баланс между очаквания и фактология. А това връщане почти винаги става чрез понижение, а не чрез нови върхове.

Най-важното е, че прекомерният оптимизъм не е сигнал за моментален завой надолу, а за разтеглена, бавна трансформация — точно така, както описва Хълбърт. Върховете се „приплъзват“, а не се сриват внезапно. Един ден пазарът просто осъзнава, че нагоре няма въздух.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.