Снимка: iStock

Когато Еманюел Макрон каца в Пекин за своята тридневна визита, той не просто стъпва на червения килим на дипломатическия протокол, а влиза директно в центъра на сложна геополитическа игра, където залозите надхвърлят двустранната търговия. Посещението на френския президент идва в момент на изострена чувствителност в Азия, като Пекин открито търси подкрепата на Франция – един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН – в разгарящия се спор с Япония относно статута на Тайван. Това не е просто поредната държавна визита; това е тест за европейската стратегическа автономност и способността на Макрон да балансира между икономическите интереси на Париж и крехкия мир в Индо-Тихоокеанския регион.

Напрежението е осезаемо и се подхранва от скорошните коментари на японския премиер Санае Такаичи, която директно обвърза потенциален конфликт в Тайван с екзистенциалния риск за Япония – реторика, която Пекин определя като провокативна. Китайският първи дипломат Ван И вече използва подготвителните разговори с френския съветник Еманюел Бон, за да подчертае нуждата от взаимна подкрепа и осъждане на японската позиция. За Китай проблемът е двоен: от една страна, Токио интернационализира въпрос, който Пекин счита за вътрешен, а от друга – създава правна обосновка за военна намеса. В този контекст, мълчанието или нюансираната позиция на Макрон биха били тълкувани от Си Дзинпин като дипломатическа победа и пробив в единния фронт на американските съюзници в региона.

Макроикономическата рамка на визитата е също толкова напрегната. Макрон пристига с тежък багаж от търговски спорове, след като изигра ключова роля в налагането на мита от ЕС върху китайските електромобили – ход, който предизвика ответни мерки срещу френските производители на коняк и заплахи за секторите на свинското месо и млечните продукти. Тук се крие икономическата дилема: Франция се нуждае от китайския пазар и от достъп до критични суровини като редките земни елементи, но в същото време се опитва да коригира това, което Макрон нарича "глобални дисбаланси", породени от китайското свръхпроизводство. Преговорите за нови поръчки на самолети от Airbus и договори за China Aircraft Leasing Group Holdings Ltd. ще бъдат лакмусът за това дали икономическият прагматизъм може да надделее над политическото охлаждане.

Си Дзинпин, майстор на символната дипломация, е планирал лична среща с Макрон в град Чънду – рядък жест на интимност, който цели да ласкае егото на френския лидер и да го предразположи към "независима" от Вашингтон позиция. Този подход вече даде резултат при предишната визита в Гуанджоу през 2023 година, когато Макрон направи противоречиви коментари за това, че Европа не бива сляпо да следва американския ритъм по отношение на Тайван. Пекин разчита, че желанието на Макрон да бъде глобален медиатор – роля, която той се опитва да играе и по отношение на войната в Украйна и влиянието на Си върху Владимир Путин – ще го направи по-гъвкав към китайските искания за неутралитет спрямо Япония.

Ситуацията напомня на опитите за разцепване на западните алианси по време на Студената война чрез двустранни преговори с отделни европейски лидери. Фактът, че Си Дзинпин наскоро отбеляза 80-годишнината от победата над Япония заедно с Путин, докато френски и японски съветници договарят засилено сътрудничество в сигурността, показва колко дълбоки са историческите разломи. Макрон се опитва да възроди духа на деголизма – Франция като балансьор между блоковете – но рискът е да бъде възприеман като слабото звено в западната коалиция, особено ако реториката му в Пекин отново бъде разчетена като отстъпление пред китайския натиск.

Основната теза в тази дипломатическа драма не е в подписаните договори, а в мълчаливите съглашения. Истинската цел на Си не е просто да продаде повече батерии или да купи самолети, а да си осигури европейска пасивност в задния двор на Азия. За Макрон предизвикателството е да защити френския бизнес, без да продава геополитическите интереси на съюзниците си. Балансът е крехък, защото всяка дума, казана в Чънду, ще бъде анализирана не само в Париж, но и във Вашингтон, Токио и Тайпе.

Пазарът може да реагира на новините за мита и поръчки, но историята следи по-дългите цикли на влияние. А историята днес е, че Китай тества здравината на западния алианс, използвайки икономическите лостове и политическата амбиция на един европейски лидер, за да изолира своя исторически съперник в Азия.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.