Снимка: iStock

Nvidia се оказва в един от онези редки моменти, когато пазарът изпитва съмнения точно когато фундаментът е най-силен. Акциите на компанията се търгуват при около 25 пъти очакваната печалба – ниво, което през последните пет години е било сигнал не за изтощаване, а за натрупване. Именно около такива оценки – през юли 2022 и октомври 2023 – започваха фазите на последващо разширяване на множителя към диапазона 30–40, като в рамките на три до шест месеца пазарът коригираше психологията си и възстановяваше премията към лидера. Въпросът сега е не дали историята се повтаря механично, а дали фундаменталният контекст подкрепя подобен сценарий. И всичко сочи, че да.

Пазарното напрежение спрямо Nvidia не идва от отслабване на бизнеса, а от конкуренцията на няколко фронта. На първо място, натрупва се шум около представянето на Google, който използва собствените си процесори и демонстрира впечатляващи резултати с модела Gemini 3. Паралелно с това сериозни клиенти обмислят преминаване към ASIC архитектури, оптимизирани за специфични задачи – област, в която Broadcom се позиционира като значим партньор. Именно този ефект създаде най-широката отстъпка на Nvidia спрямо Broadcom в историята – около 40%, при обичайни нива близки до 10%. Част от пазара вече имплицитно залага, че Nvidia ще загуби около десет пункта дял от AI пазара през следващите две години.

Но когато човек погледне реалните данни, картината е различна. В света на чиповете пазарният дял не се измерва със страхове, а с доставки. Nvidia има най-големия достъп до капацитета на TSMC, което означава, че клиентите, които искат да мигрират, ще се сблъскат с физическото ограничение на производствения капацитет, а не само с технологични аргументи. Дори аналитиците, които гледат с повишено внимание на конкурентните процесори, признават, че Nvidia остава архитектурата с най-широко разпространение и най-бърза адаптация. Разликата между теорията за „края на доминацията“ и реалните внедрявания в центровете за данни е огромна.

Макро контекстът също играе ключова роля. Nvidia не е просто компонент от S&P 500 – тя е един от основните носители на импулса на американския капиталов пазар. Заедно с Alphabet компанията формира приблизително една трета от ръста на индекса от началото на годината. Тази тежест означава, че всяко колебание около Nvidia веднага променя поведението на риска: растежните акции бързо се свиват, индексите губят ширина, а волатилността се покачва. И обратно – когато пазарът повярва, че Nvidia е подценена, широките индекси често преминават в нова фаза на рали. Днес сме в такъв момент – оценките са ниски спрямо историческите нива, а фундаментът остава мощен.

Притесненията около конкуренцията се съчетават и с едно по-дълбоко явление: пазарът започва да се страхува не от Nvidia, а от самия AI цикъл. Това е характерно за всеки голям технологичен преход. При интернет в края на 90-те страховете от „край на цикъла“ се появяват още през 1997–1998, когато лидерите растат най-силно. При смартфоните в началото на 2010-те пазарът вярваше, че Apple ще бъде притисната от десетки конкуренти с по-евтини устройства. При облачните услуги инвеститорите очакваха, че AWS ще се забави, когато Microsoft навлезе агресивно. И въпреки това лидерите се оказаха по-устойчиви, отколкото пазарът приемаше в моментите на паника. Днешната динамика около Nvidia е удивително подобна: страхът е голям, но алтернативите още не са доказали капацитета да разрушат екосистема, изграждана с десетилетие преднина.

В допълнение към това Nvidia отчита данни, които сами по себе си имат макро значение. Приходите от центровете за данни достигат 51 милиарда долара за тримесечие – повече от приходите на повечето производствени индустрии по света. Само за един отчетен период Nvidia добави 10 милиарда долара нови приходи, което е повече от три пъти приходите от TPU на Google за същия период. Този обем не просто показва доминация – той показва скала, която трудно може да бъде нарушена от алтернативни архитектури в кратък период. Когато една компания увеличава приходите си с 10 милиарда за три месеца, а конкурентите ѝ говорят за потенциал, това означава, че пазарът реално още не е обърнал цикъла.

Интересно е и поведението на институционалните клиенти. Според Morgan Stanley най-голямата тревога на клиентите не е рискът от нови алтернативи, а достъпът до достатъчно бройки от продуктите на Nvidia през следващите 12 месеца. Това изместване на фокуса е нетипично за компания, за която се твърди, че губи позиция. В реалността клиентите се борят не за алтернативи, а за капацитет. Така изглеждат пазарите в период на доминация, а не в период на разрушение.

По-широкият пазар може да намери посоката си именно през поведението на Nvidia. Ако акциите на компанията започнат да разширяват множителя си от 25 към диапазона 30–35, това би имало ефект, подобен на миницикъл на възстановяване. Технологичните акции ще излязат от зоната на колебание, институционалните портфейли ще повишат експозициите, а индексите ще получат стабилен импулс. Обратно – ако страхът около конкуренцията се задълбочи, това би създало корективна вълна в Nasdaq, която ще се прехвърли към рисковите активи глобално. Nvidia е барометърът на новия цикъл – и пазарът го знае.

Днешната оценка на компанията – при растеж, какъвто пазарът рядко вижда – напомня на периодите, в които шумът временно подкопава увереността, но не променя реалността. Фундаментът остава твърд, екосистемата – най-мощната в индустрията, а наличността на чиповете – ограничена. Ако историята римува, както често прави, този тип компресия на оценките по-скоро прилича на подготвителна зона, отколкото на изтощаване.

Nvidia рисува не само пътя на собствения си бизнес, а и на целия пазар. А когато лидерът е „евтин“, пазарите рядко остават спокойни за дълго.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.