Снимка: iStock

Въпреки че основните индекси покоряват нови върхове, пазарната картина е дълбоко изкривена – шепа технологични гиганти теглят пазара нагоре, докато стотици качествени компании остават на исторически ниски оценки. Инвеститорите започват да си задават въпроса дали ерата на лесните пари в изкуствения интелект не е към края си и дали не предстои масивна миграция на капитали към подценените сектори като енергетика, финанси и малки компании.

Ако погледнете само заглавията във финансовите медии и графиките на водещите индекси, ще останете с впечатлението, че живеем в най-добрия от всички възможни икономически светове. Пазарите са на исторически върхове, оптимизъмът прелива, а изкуственият интелект обещава да промени цивилизацията. Но ако вдигнете капака на този двигател, ще видите една много по-нюансирана и потенциално тревожна картина. Ние сме свидетели на един от най-тесните пазари в историята. Ралито е концентрирано в изключително малък брой компании – така наречената „Великолепна седморка“, водена от Nvidia, Microsoft и Apple. Докато те се търгуват на мултипликатори, които изискват перфектно изпълнение за десетилетие напред, останалата част от пазара се намира в съвсем различна реалност. Там, в сенките на технологичните прожектори, стотици компании с реални печалби, дивиденти и стабилни бизнес модели се търгуват на оценки, които сигнализират за рецесия, въпреки че икономиката все още расте. Този дисонанс не може да продължава вечно.

Историческият контекст ни дава най-добрата пътна карта за това, което предстои. Ситуацията днес болезнено напомня на края на 90-те години и спукването на интернет балона през 2000 г. Тогава, както и сега, инвеститорите бяха обсебени от новата технология, игнорирайки всичко останало. Когато еуфорията приключи, технологичният сектор се срина, но ето какво много хора забравят: това не беше краят на целия пазар. През следващите години, докато технологиите ближеха рани, секторите на „старата икономика“ – енергетика, суровини, финанси и подценените компании със стойност – влязоха в многогодишен възходящ тренд. Това беше класическа секторна ротация. Капиталът не изчезна; той просто се премести от мястото, където беше твърде скъпо, към мястото, където имаше реална стойност. Днес виждаме предпоставките за повторение на този сценарий. Разликата в оценките между компаниите на растежа и тези на стойността е на нива, невиждани от началото на века.

Фундаменталната логика зад очакваната ротация е проста математика на риска и възвръщаемостта. Когато Nvidia се търгува при съотношение цена-печалба над 35 или 40, а целият енергиен сектор се търгува под 12, пазарът казва, че очаква енергийните компании да спрат да съществуват, а изкуственият интелект да расте експоненциално завинаги. Това е малко вероятно. Вземете за пример гиганти като ExxonMobil или Chevron. Въпреки че цените на акциите им са близо до върховете, техните оценки остават драстично ниски спрямо печалбите, които генерират. Те генерират масивни парични потоци, изплащат стабилни и растящи дивиденти и са гръбнакът на глобалната икономика, но се търгуват с огромна отстъпка спрямо технологичния сектор. Същото важи и за финансовия сектор – банки като Citigroup или Bank of America се търгуват близо до или дори под счетоводната си стойност. Още по-фрапантни са примерите с бивши пазарни любимци, които сега са на дъното. Фармацевтичният гигант Pfizer се търгува на нива от преди десетилетие, въпреки че бизнесът му остава стабилен, а финтех пионерът PayPal е загубил близо 80% от стойността си, макар да продължава да генерира милиарди свободен паричен поток. Това са „подценените сирачета“ на бичия пазар. Когато инвеститорите осъзнаят, че дърветата не растат до небето и че новата инфраструктура ще изисква време за монетизация, тези „скучни“ сектори ще започнат да изглеждат изключително атрактивни като убежище.

Психологията на инвеститора в момента е доминирана от страха от изпуснати ползи, но този страх скоро ще се трансформира в страх от загуба на капитал. Досега беше лесно – купуваш индекса и печелиш, защото технологичните лидери теглят всичко нагоре. Но умните пари вече започват да ребалансират портфейлите си. Виждаме го в периодичните дни, когато технологичните акции падат, а индексът на малките компании скача. Малките компании са може би най-драстичният пример за изкривяване. Те бяха наказани жестоко от високите лихви, тъй като често имат по-големи задължения. Но с очаквания цикъл на намаляване на лихвите от Федералния резерв, тежестта върху техните баланси ще олекне. Това ще отпуши потенциал за печалби, който в момента изобщо не е калкулиран в цените им. За инвеститора, който търси доходност над пазарната, вече няма смисъл да гони прегрятите върхове; златото е заровено в забравените ъгли на пазара.

Интерпретацията на тази динамика е, че пазарът търси своето здравословно състояние. Един възходящ цикъл не може да се крепи дълго само на един крак. За да продължи растежът, той трябва да разшири своята база. Секторната ротация не е непременно сигнал за срив на индексите; тя може да означава стагнация за гигантите и рали за останалите. Това е сценарий на „настигане“. Парите са като вода – те винаги текат към мястото на най-малко съпротивление и най-добра възвръщаемост. В момента съпротивлението при технологичните гиганти е огромно заради високите оценки, докато при сектори като здравеопазване или индустриално производство, пътят нагоре изглежда по-чист.

Въпросът не е дали ще видим секторна ротация, а кога тя ще стане доминиращият наратив. Инвеститорите трябва да бъдат внимателни с пасивните индексни фондове, които в момента са свръх-експонирани към технологиите. Историята ни учи, че победителите от последното десетилетие рядко са победителите в следващото. Ако периодът 2010-2024 беше ерата на дигиталния растеж, 2025 и отвъд може да се окаже ерата на реалните активи и подценената стойност. Ластикът е опънат до краен предел. Когато се отпусне, ударът ще бъде болезнен за едните и изключително печеливш за другите. Умният инвеститор вече се позиционира там, където тълпата все още я няма – в „скучните“, печеливши и евтини компании на реалната икономика.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.