Снимка: Istock

Финансовите пазари често се държат така, сякаш вече знаят решението на Федералния резерв, но в действителност борбата между „ястреби“ и „гълъби“ вътре в институцията едва сега навлиза в решаващата си фаза. Септемврийският доклад за заетостта, който по ирония се оказва единственото пълноценено четиво за пазара на труда преди заседанието през декември, не дава еднозначен сигнал. Вместо това разкрива картина на икономика, която не се разпада, но и не поддържа темпото от началото на годината. Тази междинна зона винаги е най-сложна за централните банки, защото допуска интерпретации — и точно там се ражда напрежението.

Заетостта расте, но с темп, който прилича повече на умора, отколкото на ускорение. Повишението от 119 хиляди нови работни места е по-добро от очакванията, но историята на тази година е история на последващи ревизии надолу. Пазарът вече се научи да чете подобни цифри като предварителни, а не като окончателни, което означава, че дори добрата новина се приема с резерви. Безработицата се покачва до 4.4%, което все още е близо до равновесие, но вече пресича невидимата линия, за която част от ръководството на Федералния резерв смята, че сигнализира за охлаждане. Това покачване е малко, но психологически важно — защото идва в контекст на последователно отслабване.

Октомврийската картина е още по-замъглена заради държавното спиране на работата. Няма да има официален показател за безработица, а инвеститорите ще трябва да четат по алтернативни индикатори — и те сочат в една посока: търсенето на труд отслабва. Производствени и услуги сектори показват свиване на наемането, данните от частния сектор са бледи, а свободните позиции намаляват. Работодателите вече не се оплакват, че трудно намират хора, а работниците казват, че намирането на работа става по-трудно. Това е важен обрат: когато пазарът на труда се затяга заради демографски фактори или миграция, моделът е обратен. Тук отслабването идва от търсенето, а не от предлагането — класически цикличен сигнал.

Точно по тази линия е разломът във Федералния резерв. Ястребите твърдят, че инфлацията остава прекалено широка и нивото ѝ е несъвместимо с по-бързо разхлабване. За тях забавянето е структурно, а не симптом на охлаждане. Гълъбите виждат друга картина: растяща безработица, пренаписани надолу данни, спад в ръста на заплатите и трудности за цикличните отрасли. В техния прочит икономиката не влиза в рецесия, но се движи по хлъзгав склон, който изисква по-мека политика, за да не се стигне до самоподхранващо се отслабване.

Скорошните речи на членове на Федералния резерв подсказват, че през декември вероятно няма да има ново понижение на лихвите. Но това е снимка, а не филм. В по-широката перспектива аргументите на гълъбите стават по-тежки. Нито един алтернативен индикатор не показва осезаемо възстановяване на наемането, а забавянето се разширява по ширина. Ако тенденциите продължат още два-три месеца, икономиката на Съединените щати ще изглежда по-скоро като система, която се нуждае от подкрепа, отколкото като такава, която трябва да бъде възпирана.

Отслабващият пазар на труда има много по-силно влияние върху бъдещата инфлация, отколкото краткосрочните колебания в цените на стоките. Цените на суровините вече се нормализират, натискът върху стоковата инфлация достига връх, а компаниите трудно прехвърлят разходи при забавяща се икономика. Това означава едно: дори без дълбока рецесия, инфлацията постепенно ще се охлажда в посока, която дава на Федералния резерв пространство за понижения през 2026.

За инвеститорите ситуацията е деликатна. Четивото е двуслойно. От една страна, икономиката се охлажда и това държи акциите в уязвима позиция. От друга — без драматични новини в областта на изкуствения интелект или на корпоративните печалби, „добрата“ икономическа новина може да бъде лоша за акциите, защото намалява вероятността от бързо разхлабване на политиката. Пазарът в момента се крепи върху два стълба: надежда за продължение на технологичния импулс и очакване за по-мек Федерален резерв. Ако някой от тях отслабне, посоката може да се промени рязко.

Погледнато през призмата на риска, най-важният фактор в следващите седмици ще бъдат трите индикатора: свободните работни места, темпът на растеж на заплатите и възприятията на работниците и работодателите. Те ще определят дали Федералният резерв ще остане твърд или ще стане по-гъвкав. А от това ще зависи целият баланс между облигации, акции и кредит. През 2026 пътят сочи към по-ниски лихви — въпросът е с колко бързо ще се стигне дотам.

Основната несигурност е, че икономиката се намира в зона, в която малки промени в данните могат да променят нагласите на Федералния резерв, а това прави пазарната реакция по-волатилна от обикновено.

Следващата логична стъпка е да наблюдаваме не самите числа, а тенденциите зад тях — защото те ще определят не само политиката на Федералния резерв, но и ритъма на целия пазар.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.