Снимка: iStock

Когато най-важната цена в света – доходността на американските държавни облигации – направи рязко движение надолу, пробивайки психологическата бариера от 4% за първи път от месец, това не беше просто пазарна корекция, а колективен въздъх на облекчение, примесен с доза стратегически цинизъм. Причината за това движение има име и то е Кевин Хасет. Новината, че настоящият директор на Националния икономически съвет се е превърнал във фаворит за поста на Джеръм Пауъл, изпрати мощен сигнал през финансовата система: ерата на „по-високи лихви за по-дълго“ може би приключва не по икономически, а по политически причини. Хасет не е просто академичен икономист; той е архитектурният план на Доналд Тръмп за Федералния резерв – институция, която президентът отдавна желае не просто да съветва, а да контролира. Ако пазарите купуват новината с такъв ентусиазъм, то е защото виждат в лицето на Хасет гарант за евтини пари, независимо от инфлационните рискове.

Тази динамика не се случва във вакуум. Процесът по избор на следващия пазител на долара се ръководи от финансовия министър Скот Бесент, който балансира върху тънко въже между пазарното доверие и президентските амбиции. Бесент вече потвърди пред CNBC, че номинацията вероятно ще бъде обявена преди Коледа, стеснявайки кръга до петима финалисти, сред които Кевин Уорш и Кристофър Уолър. Но именно Хасет изпъква като фигурата, която най-плътно се припокрива с визията на Тръмп. Шон Спайсър, бившият прессекретар на Белия дом, го формулира безпощадно ясно: президентът се е поучил от първия си мандат и вече не търси просто компетентност, а „разбиране на посоката и приоритетите“. Това е евфемизъм за лоялност. Тръмп открито съжалява за номинацията на Пауъл, когото нарича „грубо некомпетентен“ заради отказа му да свали лихвите достатъчно бързо. В света на Тръмп, компетентността на централния банкер се измерва не с ценовата стабилност, а с готовността му да стимулира растежа, когато президентът го поиска.

Фундаменталната логика зад реакцията на облигациите е проста, но опасна. Кевин Хасет вече заяви в ефира на Fox News, че ако зависеше от него, той „щеше да реже лихвите точно сега“, защото данните го предполагат. За трейдърите на Wall Street това е музика за ушите – обещание за ликвидност. Но икономическата реалност е по-нюансирана. Федералният резерв вече започна цикъл на понижения, сваляйки основната лихва с по 25 базисни пункта през септември и октомври. Въпреки това, данните за инфлацията и трудовия пазар остават противоречиви, създавайки разцепление сред настоящите гуверньори. Вкарването на фигура като Хасет, която е идеологически, а не само аналитично, настроена към понижения, променя рисковия профил на дълга. Пазарът купува облигации днес, защото очаква по-ниска доходност утре, но игнорира дългосрочния риск – ако лихвите се свалят твърде агресивно по политическа поръчка, инфлацията може да се завърне с отмъщение, ерозирайки реалната стойност на същите тези активи.

Тук навлизаме в дълбокия психологически слой на пазара и на самия президент. Доналд Тръмп функционира през призмата на персонализираната власт. За него независимостта на Федералния резерв е не толкова институционален стълб, колкото пречка пред изпълнението на волята му. Той вижда икономиката като продължение на своя бранд, а високите лихви – като саботаж. Хасет, от своя страна, е идеалният проводник за тази психология. Той е човекът, който може да облече политическото желание в икономически аргументи. Но Нийл Дута от Renaissance Macro Research предупреждава за скрития капан: един политически назначен председател може да се окаже слаб лидер, неспособен да обедини Федералния комитет за отворен пазар (FOMO). Ако Хасет бъде възприеман като „лесен за тормоз“ от страна на Белия дом, той ще загуби най-важния актив на един централен банкер – доверието, че действа обективно. Пазарите обичат евтините пари, но мразят несигурността и липсата на авторитет.

Историческият паралел е неизбежен и тревожен. Ситуацията напомня на ерата на Артър Бърнс през 70-те години, когато под натиска на Ричард Никсън, Федералният резерв поддържаше паричната политика твърде разхлабена, за да подпомогне преизбирането на президента. Резултатът беше „Голямата инфлация“, която опустоши спестяванията на американците и изискваше болезнената терапия на Пол Волкър десетилетие по-късно. Днес, когато Тръмп публично се шегува, че би уволнил дори Скот Бесент, ако не осигури по-ниски лихви, ние виждаме същия модел на поведение. Разликата е, че днешните финансови пазари са много по-бързи, по-глобализирани и по-чувствителни към всяка дума. Скот Бесент, който ръководи този процес, се намира в ролята на буфер, опитвайки се да намери кандидат, който хем да удовлетвори изискванията на президента, хем да не предизвика паника сред институционалните инвеститори като BlackRock, чийто представител Рик Рийдър също бе сред обсъжданите имена.

Интерпретацията на текущия момент ни води до извода, че сме свидетели на тиха революция в американските финанси. Ако Кевин Хасет поеме кормилото през 2026 година (или по-рано, ако Джеръм Пауъл реши да се оттегли предсрочно от борда), това ще маркира края на десетилетния консенсус за технократичната независимост на Фед. Институцията ще се превърне във подразделение на Министерство на финансите, подчинено на изпълнителната власт. Това може краткосрочно да стимулира пазарите на акции и имоти чрез по-ниска цена на кредита, но дългосрочно подкопава статута на долара като световна резервна валута. Когато паричната политика се диктува от електоралния цикъл, а не от икономическия фундамент, валутата неизбежно страда.

В заключение, възходът на Хасет не е просто кадрово решение; това е промяна на режима. Пазарът на облигации, със своя спад под 4%, залага на сценарий на „меко приземяване“ с политическа помощ. Но инвеститорите трябва да внимават какво си пожелават. По-ниските лихви днес, изтръгнати чрез политически натиск, често се плащат с по-висока волатилност и инфлация утре. Федералният резерв е създаден да бъде „човекът, който отнася купата с пунш, точно когато партито стане най-хубаво“. Тръмп иска човек, който ще долива алкохол в купата до зори. И както знаем от историята на всеки пазарен цикъл, махмурлукът след такива партита обикновено е тежък.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.