Снимка: iStock

В епохата на алгоритмичната търговия и безмилостната ефективност, Уолстрийт издигна в култ новия тип хедж фонд – така наречените (pod shops), където стотици независими трейдъри управляват капитал в изолация, генерирайки печалби без нужда от корпоративна душа; Рей Далио обаче е убеден, че това е къща от карти. Милиардерът, който основа Bridgewater Associates в своя апартамент през 1975 година и го превърна в най-големия хедж фонд в света, използва трибуната на предаването Odd Lots, за да хвърли ръкавицата на своите конкуренти. Неговата теза е проста, но разрушителна: мултистратегийният модел може да е „напълно приемлив начин за управление на инвестиции“ днес, но не е начинът да се изгради 50-годишен бизнес. Далио е категоричен в прогнозата си: „Мисля, че това няма да продължи дълго“. Това изказване е директен удар срещу гиганти като Millennium Management на Изи Ингландър и Citadel на Кен Грифин, които управляват съответно над 81 милиарда и 71 милиарда долара и доминират индустрията през последните десетилетия.

Фундаменталният проблем, според Далио, не е във финансовите резултати, а в човешката архитектура на тези организации. Тези фирми оперират, като разпределят капитал към десетки, ако не и стотици малки екипи, които инвестират в специфични пазарни ниши – от акции до фиксирана доходност и енергетика. Този силозен подход превръща трейдърите в независими оператори, наемници на капитала, което прави изключително трудно изграждането на смислени взаимоотношения и осигуряването на приемственост сред служителите. Далио поставя въпроса ребром: ако всичко може да се сглоби технологично много лесно, какво всъщност държи хората заедно?. За него стойността на това да бъдеш „на мисия заедно“ е безценна, не само за ефективността на работата, но и за психологическото удовлетворение. В света на Далио, културата е лепилото, което предпазва компанията от разпад при първата криза; в света на „звената“, единственото лепило е бонусът в края на годината.

Разбира се, пазарът има своите аргументи и те се измерват в долари. Фирми като Citadel и Millennium съществуват от около 35 години и успяват да генерират стабилна доходност във всякаква пазарна среда. За разлика от тях, макро фондовете като този на Bridgewater често показват по-слаби резултати в периоди на ниски лихви и приглушена пазарна волатилност. Но дори и тук Далио има какво да покаже – флагманският фонд на неговата компания е напът да отбележи най-голямата си годишна печалба от 2010 година насам, покачвайки се с 26,4% през първите девет месеца на годината. Това е доказателство, че моделът на „идейната меритокрация“ и „радикалната истина“, който той наложи – включващ записване на срещи и рейтинг на служителите чрез така наречените „бейзболни карти“ – все още работи, дори след като той се оттегли от активното управление и продаде дела си.

Въпреки успеха на мултистратегийните фондове, моделът не е лишен от системни рискове, които регулаторите вече наблюдават с тревога. Огромният ливъридж, който тези фондове използват, и опасността от масови разпродажби при паника създават структурна крехкост. Далио вижда отвъд числата – той вижда липса на лоялност. Когато технологията позволява на всеки да копира стратегията на другия, единственото конкурентно предимство остава хората и тяхната връзка с организацията. Ако тази връзка липсва, компанията е просто агрегатор на сделки, а не институция. В крайна сметка, това е сблъсък на две философии: едната разглежда хората като заменяеми части в машина за пари, а другата – като органична част от еволюиращ организъм. Далио залага наследството си на тезата, че само втората може да оцелее половин век. Времето ще покаже дали „радикалната прозрачност“ ще надживее „радикалната ефективност“.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.