Снимка: iStock

В архитектурата на паричната политика има моменти, когато мълчаливият консенсус се пропуква под тежестта на реалността, и ние ставаме свидетели точно на такъв епизод във Вашингтон. Доскорошната увереност, че инфлацията е укротен звяр, който кротко се връща в клетката на 2-та процента, бе разбита от едно-единствено изказване на Майкъл Бар – фигура, която обикновено не се асоциира с монетарния ястребов лагер. Когато управител на Федералния резерв заяви в прав текст, че е „загрижен“, защото инфлацията е застинала на нива около 3%, а целта е 2%, това не е просто коментар на данните; това е сигнал за фундаментална промяна в рисковия апетит на институцията. Думите на Бар, че е необходима „предпазливост“ при обмислянето на допълнителни съкращения на лихвите, действат като студен душ за инвеститорите, които до този момент живееха с илюзията за автоматичен цикъл на облекчения. Това изказване превръща предстоящото заседание на 9-10 декември от протоколна среща в бойно поле, където Джером Пауъл ще трябва да помирява една дълбоко разединена група от банкери.

Фундаменталната логика на този разлом се крие в сблъсъка между мандата и данните. Федералният резерв е в капана на своята двойна цел – ценова стабилност и пълна заетост – но инструментите за постигането им в момента сочат в противоположни посоки. След дългото спиране на работата на правителството, данните започват да пристигат, но те са, както ги описва президентът на Фед за Кливланд Бет Хамак, „остарели“ и ненадеждни. Докладът за работните места от септември, показващ добавянето на 119 000 нови позиции, на пръв поглед изглежда като знак за устойчивост, но увеличението на безработицата до 4,4% и ревизиите надолу за август рисуват картина на охлаждане, което е на ръба на стагнацията. Бар интерпретира това като икономика, която създава работни места близо до темпото на равновесие, но колегите му виждат призрака на инфлацията, който отказва да си тръгне. Остин Гулсби от Чикаго, който има право на глас тази година, открито признава своето безпокойство, отбелязвайки, че инфлацията не само е спряла да пада, но дава сигнали за движение в „грешната посока“.

Психологическият аспект на тази драма е ключов за разбирането на пазарните реакции. Инвеститорите, които сега оценяват вероятността за декемврийско понижение на едва 40%, усещат колебанието на върха. Когато централните банкери започнат да говорят за „риск от финансова стабилност“ и „насърчаване на поемането на риск“, както прави Хамак, те всъщност признават, че политиката на евтини пари може да надува балони, които впоследствие да се спукат с катастрофални последици. Хамак предупреждава, че прибързаното сваляне на лихвите може да удължи периода на висока инфлация и да направи следващия икономически спад много по-тежък, отколкото би бил иначе. Това е мислене на второ ниво – не просто „какво ще стане с цените утре“, а „какво ще стане със структурата на икономиката след пет години“.

Ситуацията напомня на сложна шахматна партия, в която всеки ход води до цугцванг – принуда да играеш ход, който влошава позицията ти. Ако Фед свали лихвите, рискува да изпусне инфлационния дух от бутилката и да загуби доверието, градено с десетилетия. Ако ги задържи високи, рискува да задуши пазара на труда, който вече показва пукнатини. Бар, който подкрепи предишните две намаления, сега стои на кръстопът и неговият глас може да се окаже решаващ. Мълчанието му относно декемврийското решение е по-красноречиво от всяка декларация; то е признание за несигурност.

В крайна сметка, ние сме свидетели на ерозия на „наратива за мекото кацане“. Пазарите обичат прости истории, но икономиката рядко ги предоставя. Инфлация от 3% е коварна зона – тя не е хиперинфлация, която мобилизира обществото за борба, но не е и стабилност, която позволява спокойно планиране. Тя е бавна отрова за покупателната способност и спестяванията. Разделението във Федералния резерв е огледало на тази несигурност. Пауъл вече не може да разчита на силата на инерцията; той трябва да избере между две злини. За инвеститорите поуката е ясна: времето на предвидимостта приключи. Когато пазителите на долара спорят помежду си на публичната сцена, волатилността е единственият сигурен залог. Декември няма да донесе коледен подарък, а момент на истината за това дали централната банка има смелостта да причини краткосрочна болка в името на дългосрочното здраве, или ще се огъне под натиска на очакванията.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.