Снимка: iStock

Икономическата гравитация е безпощадна сила и в момента Китай води титанична битка срещу нея, опитвайки се да задържи във въздуха пазар на недвижими имоти, който тежи колкото една четвърт от икономиката на страната и който, по всички закони на физиката, иска да се приземи твърдо. Новината, че Пекин обмисля директни ипотечни субсидии за купувачи на първо жилище и данъчни ребати, е сигнал, че инструментариумът на традиционната парична политика е изчерпан. Досега Китайската народна банка се опитваше да лекува пациента с по-евтини кредити и регулаторни облекчения, но когато пациентът отказва да стане от леглото въпреки лекарствата, лекарите преминават към електрошок. Това, което се обсъжда в момента в коридорите на властта, е именно такъв шок – преход от „ние ще ви направим кредита евтин“ към „ние ще платим част от кредита ви“. Това е фундаментална промяна във философията на намесата, която показва дълбочината на страха сред китайския елит, че пукнатините в имотния сектор вече застрашават носещите колони на банковата система.

Логиката зад този ход е продиктувана от числата, които вече светят в червено. Лошите кредити в китайските банки са достигнали рекордните 3,5 трилиона юана или близо половин трилион долара в края на септември. Това е сума, която може да дестабилизира всяка икономика, и Пекин знае, че времето не работи в негова полза. Предишните пакети от мерки – намаляването на праговете за първоначална вноска и премахването на ограниченията за покупка в мегаполиси като Пекин и Шанхай – дадоха само краткотраен отскок, който бързо угасна. Пазарът се намира в класически капан на ликвидността: банките имат пари, лихвите са исторически ниски (около 3,06%), но никой не иска да взема заеми. Защо? Защото китайският потребител, който десетилетия наред вярваше, че цените на имотите могат да вървят само нагоре, сега е изправен пред ужасяващия феномен на „отрицателния капитал“ – ситуация, в която дължиш на банката повече, отколкото струва жилището ти.

Тук навлизаме в най-сложния слой на кризата – психологическия. Това не е просто икономически спад; това е криза на доверието, която граничи с депресия. Предложението за субсидиране на лихвите и намаляване на транзакционните разходи цели да „примами обратно“ купувачите. Но икономическата теория и историята ни учат, че когато едно домакинство е в режим на „изплащане на дългове“ (deleveraging), никаква малка отстъпка в цената на парите не може да го накара да поеме нов риск. Както отбелязва Ерик Джу от Блумбърг Икономикс, по-евтините ипотеки не помагат, ако хората просто не искат да задлъжняват. Страхът от несигурността на доходите и общото забавяне на икономиката са по-силни от алчността за нови придобивки. Китайският потребител е спрял да мечтае за печалба от имоти и е започнал да се тревожи за оцеляването на спестяванията си.

Освен това, тази политика поставя банките в изключително деликатна позиция. Нетният лихвен марж на търговските банки вече се е сринал до 1,42% – ниво, което е далеч под здравословния праг от 1,8%. Когато държавата натиска банките да поддържат системата жива чрез ниски лихви и поемане на риск, тя на практика ерозира техния капитал. Това е игра с нулева сума: спасяваш строителните предприемачи, като прехвърляш загубите върху балансите на банките и в крайна сметка – върху държавния бюджет. Въпреки че акциите на строителните компании реагираха с еуфоричен скок от над 3% при новината, умните пари знаят, че това е „рали на облекчението“, а не начало на нов бичи пазар. Фундаментът остава счупен: има твърде много построени апартаменти и твърде малко хора, които могат или искат да ги купят на текущите цени.

В крайна сметка, новите стимули са признание, че „невидимата ръка“ на пазара е била заменена от „желязната ръка“ на държавата, която сега се опитва да задържи падащия нож. Пекин купува време. Субсидиите може да стабилизират цените временно и да предотвратят хаотичен фалит на още някой гигант, но те не решават проблема с дисбаланса между търсене и предлагане. Китай се опитва да излезе от имотния си балон по същия начин, по който влезе в него – чрез държавна намеса и дълг. Но този път публиката е различна. Тя е по-стара, по-задлъжняла и много по-скептична. Урокът за инвеститорите е ясен: внимавайте с краткосрочните оптимистични реакции на борсата при новини за стимули. В дългосрочен план, секторът на недвижимите имоти в Китай вече не е двигател на растежа, а воденичен камък, който държавата ще трябва да носи с цената на огромни фискални жертви. Доверието е най-ценната валута и в момента тя е в по-голям дефицит от самите юани.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.