Снимка: iStock

Фридрих Мерц има исторически шанс да промени траекторията на Германия и, косвено, на целия Европейски съюз. Новият германски канцлер излезе от традиционната рамка на фискална строгост и представи многогодишен план за стотици милиарди евро, насочен към модернизация на армията и възстановяване на ключовата инфраструктура. Идеята е двойна: да се укрепи отбранителният щит на Европа срещу по-агресивна Русия и да се върне растежът в икономика, задушавана от високи енергийни разходи и засилваща се конкуренция от Китай. В политически план амбицията е не по-малка – да се отслаби почвата под краката на крайнодесния „Алтернатива за Германия“, чието влияние расте на фона на усещане за застой и несигурност.

Този план обаче е и огромен залог. Мерц, дългогодишен политик и корпоративен юрист, дойде на власт в началото на годината без особена еуфория около името му. Обратът настъпи, когато неговата Християндемократическа партия успя да договори излизане от твърдата фискална рамка, която десетилетия определяше германската политика. Правителството обеща „да похарчи толкова, колкото е нужно“, за да засили европейската отбрана, да задвижи отново икономиката чрез около 500 млрд. евро инвестиции и да разчисти бюрократичните пречки пред проектите. Но в момента, в който Берлин се отказа от образа на „фискален стожер“, обществената подкрепа за Мерц започна да се топи, а крайнодесните набраха скорост в сондажите.

След като една от най-пестеливите страни в еврозоната пое курс към агресивно харчене, единственият начин този завой да бъде оправдан пред избирателите е да се покажат видими резултати до следващите парламентарни избори, които трябва да се проведат най-късно до 2029 г. Това означава не просто обещания, а реално възстановена армия след десетилетия на недофинансиране и инфраструктура, която работи по-добре – от железопътната мрежа до енергийната система. Всяко забавяне или размиване на приоритетите директно подкопава доверието към най-мащабния германски инвестиционен проект от поколение насам.

В първите месеци след старта на програмата бяха отчетени някои стъпки в правилната посока. Коалицията въведе данъчни стимули за корпоративни капиталови разходи и предприе действия за ускоряване на разрешителните процедури за проекти като ново жилищно строителство. Но признаци на загуба на фокус вече се виждат. Едва през септември парламентът ратифицира инфраструктурния фонд от 500 млрд. евро, което забавя подготовката и изпълнението на проектите. Вместо да се използват ресурсите, за да се намали зависимостта от скъпи енергийни вносни източници – например чрез рестарт на спрени ядрени мощности – правителството засега дава приоритет на субсидии за електроенергия за индустрията. Част от средствата, замислени за дългосрочни инвестиции, започват да се вливат в текущи разходи и „запушване на дупки“ в бюджета.

Икономистите реагираха охладено на тази комбинация от големи обещания и все още ограничен структурен ефект. Германският институт за икономически изследвания очаква растеж от едва 0,2% тази година и около 1,3% догодина – динамика, която по-скоро прилича на краткотрайна инжекция от допълнителни държавни разходи, отколкото на устойчиво ускоряване. Анкета на Bloomberg показва, че прогнозите за 2027 г. вече са ревизирани надолу – до около 1,5% от почти 1,8% през юни. В превод: оптимизмът за бърз германски „обрат“ започва да избледнява, преди програмата реално да е разгърната.

Разбира се, има фактори, които са извън контрола на Берлин. Търговската политика на САЩ и протекционистките мерки, които засягат германския износ, са пример за риск отвън. Дори при наличие на финанси, капацитетът на строителни компании и квалифицирани специалисти е ограничен – не всичко може да се реализира едновременно. Въпреки това мащабът на натрупания инвестиционен дефицит – от остаряваща транспортна инфраструктура до недостатъчно развита дигитална мрежа и хронични проблеми по линиите на Deutsche Bahn – означава, че потенциалът за подобряване на производителността е значителен. Въпросът е дали средствата ще бъдат насочени именно към проекти, които повишават капацитета на икономиката, а не към временни облекчения.

Ситуацията поставя Мерц пред ясна дилема. От една страна, той наруши дългогодишния германски фискален консенсус и пое политическия риск да увеличи дълга в името на бъдещ растеж и по-силна отбрана. От друга, ако голяма част от този ресурс бъде „изяден“ от субсидии, текущи разходи и политически компромиси, Германия може да остане с стотици милиарди допълнителен дълг и ограничен реален ефект върху конкурентоспособността си. В такъв сценарий популистите ще бъдат първите, които ще посочат провала – и ще го капитализират.

Точно затова настоящият момент е критичен. Германия няма много опити „за тренировка“ – подобен мащаб на публично инвестиционно усилие няма да се повтори лесно в обозримо бъдеще. Ако средствата не доведат до видимо по-добри пътища, по-надеждна железница, по-евтина и сигурна енергия и модернизирани военни способности, цената ще бъде не само икономическа, но и политическа – загуба на доверие в центристките партии и нов подем на крайнодесните. Мерц и партньорите му в управлението говорят, че разбират каква трагедия би било това. Сега е моментът не просто да го казват, а да го покажат чрез конкретни решения и приоритизиране на истински продуктивни инвестиции.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.